Крадецът на шоколад
- Автор: Флоран Лора
- Серия: Chocolat series #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК "КРЪГОЗОР"
- ISBN: 978-954-771-332-1
- Переводчик: Маргарита Спасова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крадецът на шоколад». Краткое содержание книги:
Силвен Марки знае какво желаят жените: шоколад.
Знае и какво иска той...
Париж
Градът на любовта съблазнява сетивата, спира дъха на всеки турист с красотата си, а павираните му улички кипят от живот, изпълнени с усещането, че всичко е възможно. За Кейд Кори, американската наследничка на династия за шоколадови десертчета, идването ѝ тук е сбъдната мечта. Или поне ще стане, ако успее да накара този надут френски шоколатиер (Боже, какви страхотни ръце има само!) да сложи подписа си в долния десен ъгъл на един договор...
Шоколадът
Топящ се, податлив при докосване и все пак твърд, екзотичен и загадъчен, това е изкусителният шоколад, който не крие тайните си от Силвен Марки, прочутия парижки майстор на шоколадени изкушения. И сега Силвен трябва да ги разкрие на някаква нагла американка за шепа долари (добре де, за пълни шепи долари)? Jamais. Никога! Освен ако на масата за преговори не бъде сложено нещо много по-съблазнително...
Насладата
Независимо дали става дума за най-новата линия шоколадови бонбони, откраднати от заключен магазин, или за откраднати целувки в мрака, има ли нещо по-изкушаващо от забраненото удоволствие?
Магьосникът на арт шоколада – красивият французин Силвен Марки, и неустоимата похитителка на шоколад – Кейд Кори, се впускат в страстна игра на съблазняване и интриги и попадат в сложен любовен триъгълник, в който третият е ...шоколадът.
Освен това тя не искаше да води всичките тези хора със себе си. Искаше това да бъде нейното приключение в Париж. Искаше да бъде съвсем сама, да влиза и да разговаря с хората един по един, да изживее мечтата си. Луксозната линия шоколадови изделия беше единственият начин, по който можеше да вплете тази мечта в живота си, без да предаде делото на дедите си.
Но сега беше събота следобед и тя нямаше резервация за вечеря в някой превъзходен парижки ресторант, в компанията на някой страстен шоколатиер, с когото да обсъждат развълнувано предстоящите планове и той да я насочва към най-вкусните ястия в менюто, докато двамата похапваха нещо шоколадово за десерт. Вместо това ѝ предстоеше да прекара вечерта съвсем сама. Не помнеше кога за последно беше прекарвала два пълни дни и две цели нощи сама. Вечерите в уединение обикновено бяха съзнателен избор, облекчение от натоварените, пълни с хора дни. Но Кейд не беше направила този избор днес и не се чувстваше облекчена. Чувстваше се провалена, самотна и отхвърлена от мечтата си.
Когато се прибра в апартамента, тя затвори вратата на хладилника, който беше пълен с кафяви, бежови и една тюркоазена кутии, върху които бяха щамповани имената на останалите девет най-добри шоколатиери в Париж. Кейд нямаше да остане в апартамента и да яде шоколадови бонбони и тази вечер.
Тя посегна колебливо към мобилния си телефон, но после го остави решително. Нямаше да се обади на никого от списъка със състоятелни персони, който ѝ беше дал баща ѝ, хора, които щяха да се радват да излязат с нея, заради възможността да завъртят някой бизнес. Това си беше нейното приключение, нейният шанс. Кейд не искаше това да се превърне в още един обикновен ден от живота ѝ, само че в чужд град.
Не, тя щеше да излезе да вечеря сама. И след това щеше да отиде иде до Айфеловата кула и да види блестящата гледка, за която всички говореха. И после щеше да се качи на едно от прочутите корабчета на Бато Муш, които плаваха по Сена и разкриваха на туристите неповторими гледки от Париж. А после може би щеше да се разходи покрай реката и да гледа танцьорите и уличните музиканти, за които беше чела в пътеводителя си.
Кейд стоически вървя, накуцвайки няколкостотин метра надолу по улицата, за да избегне риска да се натъкне отново на Силвен Марки. Остави мобилния телефон и лаптопа си в стаята и излезе без пътеводителя. Беше в Париж. Сама щеше да си избере добър ресторант.
Сякаш по силата на някакво магическо заклинание тя се озова на калдъръмена улица без движение, пълна със спокойни хора, които стояха пред бистрата и ресторантите и изучаваха менюто, хора, които изглеждаха напълно щастливи от присъствието си тук. Някои дори не поглеждаха менюто, надраскано с тебешир върху черните дъски на тротоара, вместо това влизаха в любимите си ресторанти с увереността, с която прекрачваха прага на собствения си дом.
Кейд спря пред ресторант със зелена фасада и под, покрит със старинни, изтъркани от стъпките опушени червени плочи. Стените бяха отрупани с бутилки оцет, зехтин и всякакви други масла. В тясното пространство на приземния етаж бяха сбутани пет маси, а черните метални стълби водеха към мецанина горе.
Стройният келнер в черен панталон и черна тениска поклати глава, когато тя попита за мецанина; беше твърде рано, за да се сяда там.
Той не изглеждаше очарован и от факта, че Кейд щеше да вечеря сама, но може би това впечатление беше плод на нейната стеснителност. Келнерът беше достатъчно любезен да ѝ даде маса за двама до прозореца, откъдето можеше да гледа към улицата.
Кейд преглътна. Рядко се хранеше сама на ресторант. Крайпътните ресторанти обикновено бяха препълнени с хора и суетня. Но тя, разбира се, притежаваше достатъчно самоувереност, за да вечеря сама. Дори в Париж.
Обаче беше толкова ужасно, неловко, самотно. Кейд се усмихна ведро на сервитьора, който изглеждаше разтревожен. Тя наведе глава и се вглъби в менюто, което той ѝ донесе.
Съпружеска двойка на около петдесет години влезе и седна на съседната маса, разговаряйки на звучен английски.
Страхотно. Нима в опита си да опознае Париж сама, тя се беше забила право в зоната за туристи?
Кейд си поръча фиксираното меню с ордьовър, основно ястие и десерт, решена да не се поддава на изкушението да хапне набързо и да хукне обратно към безопасността на малкия си апартамент. Тя беше тук, за да се наслади на Париж. С всичките му три ястия.
Заигра се с приборите, докато чакаше да ѝ донесат виното, потънала в носталгия за мобилния си телефон, и извади решително бележника с кожена подвързия, който си беше купила специално за пътуването си до Париж.