Небесни псета
- Автор: Ръсел Джей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Небесни псета». Краткое содержание книги:
Поех към булевард Холивуд и спрях да звънна от един уличен телефон на Джон Дългуча. Бях си доста притеснен от разминаванията между неговия разказ за изчезналото момиче и онова, което ми беше казала младата проститутка от „Нощен приют“. Негърката като нищо е могла да се припознае, но имах неприятното усещане, че тя знае прекрасно за какво говори. При това положение Джон Дългуча ме беше излъгал, а аз се бях хванал като последния надрусан тъпанар. От това, което щеше да ми обясни, щеше да зависи дали да продължа да се занимавам с този случай, още повече пък с парите му. Вече се чувствах омърсен от тях, особено след като бях изтърсил пред Роза Мендес онези опашати лъжи.
Извадих от портфейла си телефонния номер на Джон Дългуча, но вместо гласа му чух съобщението, записано на телефонния секретар. Опитах на клетъчния телефон, но той ме прехвърли пак на същото съобщение. Казах, че трябва да го видя незабавно, и обещах да звънна пак.
Сигурно не е зле и аз да си взема клетъчен телефон, но само като си го помисля и ме побиват тръпки. Всички до последния човек в Лос Анджелис, дори дъртите бездомни повлекани с пазарските чанти и сценариите, се размотават с клетъчни телефони, по тях говори и всеки втори задник на магистралата, който непрекъснато ти препречва пътя. Последното нещо, което искам на този свят, е да ми звъни телефонът и в колата — е, не че се скъсват да ме търсят. Освен кенефа колата е единственото място, където човек може да се усамоти. Не се и съмнявам, че навсякъде другаде по света домът на човека е негова крепост, но в Лос Анджелис най-добрите крепости са с четири колела, инжекцион и факс.
Тъкмо отварях вратата на преносимия си палат, когато някакъв дребосък японец с видеокамера — а има ли изобщо други? — се втурна като хала към мен. Беше притиснал мъничката камера марка „Сони“ до окото си, а със свободната ръка ми махаше като обезумял. Около врата му, над шарената като дъга хавайска риза на балончета и ухилени карибски чичковци, се поклащаше тежък фотоапарат „Никон“. На двайсетина крачки след него подтичваше японка, още по-дребна и от него. И тя държеше в едната ръка видеокамера, а в другата влачеше малко момченце — поне то не снимаше нищо.
Щом се приближи, мъжът спря да маха, колкото да притисне кръглата намачкана шапка, която аха, и да политне от валчестата му глава. Жена му — предположих, че няма каква друга да му е, освен жена — крещеше нещо на японски, той обаче изобщо не й обръщаше внимание, погълнат от трескавите опити да улови върху лентата късче от душата ми. Дойде право при мен и без да спира да снима, затанцува в бавен кръг около колата ми. Точно когато слезе на уличното платно, профуча автобус на градския транспорт, който насмалко да го отвее, добре че се пресегнах да го сграбча за една от каишките на фотоапаратурата, за да предотвратя най-лошото. Останала без дъх, жената спря като закована на тротоара и продължи да снима мъжа си, докато той снимаше мен. Хлапето си бъркаше в носа и каквото извадеше, го изяждаше.
— Хм… с какво мога да ви помогна? — попитах аз и отново го сграбчих, когато той съвсем безразсъдно слезе още веднъж на платното, за да ме хване в общ план.
Накрая спря да снима, макар и да забелязах, че жена му все така държи пръст върху бутона. Японецът свали камерата и ме озари с широка усмивка.
— Достатъчно топло? — попита ме и допря пръсти до шапката си.
После плесна с ръце и се впусна да танцува нещо като жига.
— Достатъчно топло ли е? — повтори япончето на безупречен английски, след това изръкопляска като баща си.
Жената продължаваше да снима — пипаше професионално.
Идеше ми да се ядосам, но ме напуши смях.
Японецът си умираше от щастие, че ме е познал — как да му се ядоса човек! Ще прощавате за израза, но сигурно бях първата знаменитост, която срещаха по време на посещението си в Холивуд. А вероятно и последната, освен ако не се престрашаха да отскочат до тежкарския Палисейдс. Рекох си: е хайде, чудо голямо! Не се втелявай!