Английското момиче

— Кой беше той?

— Сидик Хюсеин, пакистанец по произход, беше жител на Тауър Хамлетс, Източен Лондон. Той се появи в обсега на нашето наблюдение след бомбения атентат през 2007 година, когато най-сетне се вразумихме и започнахме да прочистваме улиците си от радикални ислямисти. Спомняш си онези дни — каза с горчивина Сиймор. — Дните, когато левите и медиите настояваха да направим нещо срещу терористите сред нас.

— Продължавай, Греъм.

— Сидик се мотаеше с известни екстремисти в джамията на Източен Лондон, а номерът на мобилния му телефон постоянно се появяваше на най-неподходящите места. Дадох копие от досието му на Скотланд Ярд, но от командването на службата за борба с тероризма казаха, че няма достатъчно доказателства, за да предприемат мерки срещу него. След това Сидик извърши нещо, което ми даде възможност сам да се погрижа за проблема.

— И какво беше то?

— Запази си билет за полет до Пакистан.

— Голяма грешка.

— Всъщност направо фатална — вметна мрачно Сиймор.

— Какво стана?

— Проследихме го до летище Хийтроу и се уверихме, че се е качил на самолета за Карачи. След това се обадих тайно на един стар приятел в Лангли, Вирджиния. Мисля, че добре го познаваш.

— Ейдриън Картър.

Сиймор кимна утвърдително. Ейдриън Картър беше директор на Националната тайна служба към ЦРУ. Той ръководеше глобалната борба на Управлението срещу тероризма, включително и неговите някога секретни програми за задържане и разпит на особено важни терористи.

— Екип на Картър наблюдава Сидик в Карачи в продължение на три дни — продължи Сиймор. — След това нахлузиха една торба на главата му и го качиха на първия самолет, напуснал тайно страната.

— Къде го отведоха?

— В Кабул.

— В Солт Пит8?

Греъм бавно кимна.

— Колко време издържа?

— Зависи кого питаш. Според разказа на Управлението за събитията, Сидик е бил открит мъртъв в килията си на десетия ден след пристигането си в Кабул. По време на заведеното съдебно дело семейството му твърдеше, че той е починал, докато е бил измъчван.

— Какво общо има това с премиера?

— Когато адвокатите, представляващи семейството на Сидик, поискаха от МИ5 всички документи, свързани с неговия случай, правителството на Ланкастър отказа да ги предостави, под предлог че това ще навреди на британската национална сигурност. Той спаси кариерата ми.