Разкъсана

5

Таласъм

— Какво има? — попита дълбок, дрезгав глас и по средата на вратата се появи тесен отвор.

Наведох се да надникна през него и видях таласъма, който по-рано беше дошъл с Локи. Над очите му бяха надвиснали гъсти вежди и не бях сигурна, че го виждам достатъчно добре, за да използвам внушение върху него. Нито пък имах представа дали то работеше върху истински тролове. Те изглеждаха съвършено различен вид от моя.

— Ти си Лъдлоу, нали? — попитах аз, спомняйки си името, което Локи беше извикал, изпращайки го за помощ.

— Не се опитвай да ме омаеш, принцесо. – Таласъмът се покашля и след това се изплю на земята. Избърса лице с ръкава си и се обърна към мен. — Устоявал съм на много по-красиви момичета от теб.

— Трябва да отида до тоалетната. — Отказах се да се преструвам на дружелюбна, защото чувствах, че прямотата и цинизмът ще свършат повече работа при него.

— Ами давай тогава. Не е нужно да ми искаш разрешение за това — изсмя се Лъдлоу и звукът не беше никак приятен.

— Тук няма тоалетна. Не мога просто да клекна на земята — казах искрено възмутена от идеята.

— Тогава стискай. — Лъдлоу понечи да затвори отвора, но аз си пъхнах ръката в него. Той натисна по-силно, но без резултат. Ако се стигнеше изобщо до това, можех лесно да надвия това плашило.

— Не можеш ли да повикаш тъмничар или нещо такова да ме придружи до тоалетната? — попитах аз.

— Аз съм тъмничарят — тросна се Лъдлоу заплашително.

— О, нима? — Усмихнах му се превзето, осъзнавайки, че задачата ми можеше да се окаже много по-лесна, отколкото си мислех.

— Не ме подценявай, принцесо — изръмжа Лъдлоу. — Аз ям момичета като теб за закуска.

— Значи си канибал? — казах аз, сбърчвайки нос.

— Лъдлоу, да не би да тормозиш бедното момиче? — каза нечий глас, чийто притежател остана невидим в този момент. Лъдлоу се дръпна настрани и видях Локи да се приближава наперено към нас.

— По-скоро тя тормози мен — оплака се Лъдлоу.

— Да, колко ли е тежко да разговаряш с една красива принцеса — каза Локи сухо и Мат изсумтя зад мен.

Лъдлоу промърмори нещо, но Локи вдигна ръка и го накара да замълчи. Той беше твърде близо до вратата, за да мога да видя лицето му. Отворът беше на нивото на очите на Лъдлоу и съответно около кръста на Локи.

— Какъв е проблемът? — попита Локи.

— Налага се да отида до тоалетната. — Наведох се към отвора с надеждата да срещна погледа му, но те и двамата бяха извън полезрението ми.

— И аз й казах да ползва килията — рече Лъдлоу с нотки на гордост.

— О, как си могъл! Тя не е някакъв обикновен манкс. Не можем да я поставяме в такова унизително положение! — скара се Локи на трола с искрено негодувание в гласа си. — Отвори вратата. Пусни я.

— Но, господарю, аз не би трябвало да я пускам, преди кралят да я призове. — Лъдлоу вдигна неспокойно глава към него.

— Мислиш ли, че кралят би искал тя да среща такова отношение? — попита Локи и таласъмът закърши ръце. — Можеш да обясниш на Негово величество, че вината е била изцяло моя, ако се стигне до това.