Сид (Трагедия в пет действия) [Mylib SfbToFb2 Converter]

покриваше със срам. Плесница знаеш що е

за храбрия; засегнат бях и аз — подирих,

открих виновния и отмъстих за двама;

ако потрябваше, аз пак го бих извършил.

Но туй не ще рече, че се не бори дълго,

и с мене, и с баща ми, моята любов

за тебе. Силата й виж: такваз обида,

а аз се двоумях дали да отмъстя!

Да понеса обидата или да стана

за тебе нетърпим! Разбрах, била е бърза

ръката ми; бях много буен; твойта хубост

би надделяла, знам, ако пред твоя чар

не трепна мисълта, че който е без чест,

не те заслужва — и че ти, която бе

за благородния сърце разкрила, щеше

опозорения тозчас да намразиш.

Че подчиня ли се на твоята любов,

за твоята ръка ще бъда недостоен.

Аз пак ти казвам — и до сетния си дъх

не ще престана, знам, това да ти повтарям:

Обидих те, но туй аз сторих, за да мога

да излича срама и тебе да заслужа;

но след като спасих честта си и баща си,

сега съм аз готов и тебе да спася.

При тебе ида аз, кръвта си да ти дам.

Изпълних и сега пак върша своя дълг.

Знам, мъртвият баща отплата чака днес:

не исках жертвата от тебе аз да скрия.

Убий за тая кръв, която той изгуби,

тогова, който горд без жал я бе пролял.