Избраница
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-03-5
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Избраница». Краткое содержание книги:
Междувременно първата задача на Денил е да се заеме отново с отдавна изоставеното от Върховния повелител Акарин изследване на древното познание за магията. То го повежда на невероятно, и изпълнено с непредвидени опасности, пътешествие към бъдещето - в което го очакват невероятни чудеса и страховити ужаси.
Той леко се усмихна.
- В Гилдията се съхраняват повече знания, отколкото можете да усвоите за целия си живот, може би дори повече, отколкото можете да научите за пет живота. Предлагаме три специалности: Лечителство, Алхимия и Воински изкуства. Вие можете да изучите една от тях така, че да станете полезен и добре подготвен магьосник, като усвоите онова, което вашите учители и техните предшественици са сметнали, че е най-важно и целесъобразно да се знае. - Той леко вирна брадичка. - Нека тези знания да са ви от полза, ученици в Магьосническата гилдия на Киралия!
Той огледа още веднъж класа, после се обърна, кимна на лорд Елбен и излезе от стаята.
Учениците седяха тихо. Учителят също запазваше мълчание, наблюдавайки израженията им с доволна усмивка. Най-накрая пристъпи напред, застана пред голямата катедра и се обърна към тях.
- Сега ще започне първият ви урок по контрол. Всеки от вас ще си има отделен учител. Ще откриете учителите си в съседната стая. Станете и отидете там.
Разнесе се звук от отместващи се столове, докато учениците с готовност се изправяха. Сония се надигна бавно. Учителят обърна глава към нея и я изгледа хладно.
- Освен теб, Сония - каза той със закъснение. - Ти ще останеш тук.
Този път всички ученици погледнаха Сония. Тя запримигва срещу тях и почувства странна вина, виждайки как върху лицата им се изписва разбиране.
- Тръгвайте, де - подкани ги учителят. Учениците се извърнаха. Сония седна обратно на стола си, наблюдавайки ги как излизат. Само един се обърна да я погледне, преди да прекрачи през прага. Устните му се изкривиха в подигравателна усмивка. Това беше Регин.
- Сония.
Тя се сепна и погледна учителя, изненадана, че все още е там.
- Да, милорд?
Погледът му вече не беше толкова хладен. Той прекоси стаята и застана пред нея.
- Тъй като ти вече си усвоила първото и второто ниво на Контрол, аз ти донесох първата книга, която ще изучаваме в клас. - Сония погледна надолу към ръцете му и видя в тях малка книга с хартиена обложка. - Заедно с книгата вървят практически упражнения, но ще ги изпълняваме всички заедно. Ала въпреки това можеш да научиш много, като прочетеш какво пише вътре.
Той остави книгата на масата и се обърна, за да си тръгне.
- Благодаря, лорд Елбен - каза тя подире му.
Той се обърна и я изгледа с лека изненада, после продължи към вратата.
Когато излезе, в стаята стана тихо и пусто. Сония огледа съседните маси и столове. Изброи девет стола с извити облегалки.
Погледна към книгата пред себе си и прочете: „Шест урока за начинаещи” от лорд Лейдън. Отдолу беше написана и годината на издаване - книгата беше на почти век. Колко ли ученици бяха работили върху нея по време на занятията? Тя прелисти страницата. Забеляза с облекчение, че шрифтът е едър и лесен за четене.
„Магията е полезно изкуство, но си има своите ограничения. Естествената област на действие на магията е тялото на магьосника, чиято граница е кожата. За да се управлява магията в тази област се изискват минимални усилия. Друг магьосник не може да въздейства на това пространство, освен ако не е Лечител - тогава се налага да прибегне до кожен контакт.
За да се управлява магията извън тялото, са необходими по-големи усилия. Колкото по-надалеч от тялото се намира обектът на въздействие, толкова по-големи трябва да са усилията. Същите ограничения действат при мисловните контакти, макар и в не толкова голяма степен, както при останалите магически задачи”.
Сония вече знаеше това от Ротан, но продължи да чете. По някое време по-късно, когато вече беше минала три урока и започваше четвъртия, в стаята се върнаха двама от учениците. Тя разпозна в първия Генил, полулонмареца, който също беше получил наставник по време на церемонията. Спътникът му беше другото високо лонмарско момче. Те хвърлиха към нея само по един поглед, докато сядаха по местата си. Сония усети, че са се променили - сякаш присъствието им сега беше по-ярко. Тя се досети, че са освободили силите си. Скоро щяха да се научат да скриват това, както го правеше тя. Изглежда, достигането на първото ниво се удаваше лесно на всички. Тя знаеше, че с второто ще имат по-големи трудности.