Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
Бърти беше отговорът на АИОП на невероятните военни роботи като Пак-Бот, НОКЪТ и бойния му вариант на име МЕЧ.
— Само дето Бърти идва с някои екстри — каза Зак в деня, когато извади малкия робот от контейнера му. — За разлика от другите роботи, които се управляват дистанционно от хора, Бърти може да действа напълно независимо. Благодарение на чипа за изкуствен интелект, разработен от екипа ми в АИОП, той може да изпълнява устни заповеди, да се учи, и дори да преценява ситуацията и да взема тактически решения.
— Да взема тактически решения ли? — повтори Скофийлд.
За него малкият робот с неговите източени манипулатори за обезвреждане на бомби и странно изразителното „око“, монтирано на тънката шия, приличаше на някаква симпатична играчка. Машинката защъка напред-назад на четирите си тромави колелца и при нужда прибягваше до триъгълните си вериги, с чиято помощ можеше да изкачва стъпала и да преодолява други препятствия.
— Умно роботче е той и за такъв мъник е доста як — каза Зак. — Първоначално беше проектиран за обезвреждане на бомби, но аз махнах водната пръскачка и олекотих бронята му, замених цялата стомана със свръхлек титан. После го подсилих с някои нападателни свойства.
Докато говореше, Зак закрепи цев към оръжейния лафет на Бърти… и изведнъж малкият робот придоби съвсем различен вид — сега приличаше на играчка с голяма пушка.
— Към тях спадат четири вътрешни кръгли пълнителя, захранващи специално модифицирана олекотена 5,56-милиметрова картечница М249, горелка за прерязване на огради и бодлива тел, четири цифрови сателитни предавателя, камера с висока разделителна способност, която може да праща картина към базата, пакет за първа помощ, включващ диагностичен скенер и дефибрилатор, с които може да работи самият Бърти; а, щях да забравя — и четири от новите ни хранителни дажби, ако случайно работещите с него хора огладнеят. И всичко това е в един пакет с тегло около двайсет и пет килограма, така че можеш дори да го вдигнеш и да го носиш, ако наистина ти се налага да се изнесеш бързо.
Скофийлд нямаше как да не хареса Бърти. Малкият робот следваше Зак из лагера като кутре — вярно, въоръжено с автомат кутре.
Майка обаче си имаше своите съмнения.
— Не знам. Откъде да сме сигурни, че някоя платка няма да изпуши и Бърти няма да открие огън по нас с това свое пукало?
— Бърти може да различава приятел и неприятел — отвърна Зак. — Сканирах лицата ни и ги записах в паметта му с инструкции никога да не стреля по нас.
— Ехо? Да не би да си забравил ЕД-209 от „Робокоп“?
— Това е големият въпрос за роботизираните оръжия — каза Зак. — Но Бърти работи триста часа, без да нарани никого, когото не би трябвало да наранява. Трябва да му се доверим. Хей, като стана дума за това… Бърти, сканирай капитан Скофийлд. Лице и инфрачервен профил, ако обичаш.
Роботът сканира лицето на Скофийлд, избибипка и обяви с механичния си глас:
— Сканирането завършено. Индивидът е идентифициран като капитан Шейн М. Скофийлд, Морска пехота на Съединените щати. Служебен идентификационен номер 256–3569.
— Запиши го като втори приятел, моля — каза Зак.
— Капитан Шейн М. Скофийлд е записан като втори приятел.
— Какво означава това? — попита Скофийлд.
— Бърти се нуждае от някого, когото да следва. Аз съм основният му приятел, поради което следва мен, но ако нещо се случи, ще му трябва втори приятел. Мисля, че това би трябвало да си ти.
— За мен е чест.
Скофийлд харесваше Зак. През спокойните вечери двамата играеха шах и по време на партиите Зак с увлечение обясняваше неща като пространство-време, скоростта на светлината и теорията за Големия взрив — телевизионното шоу и създаването на вселената.
На няколко пъти Скофийлд игра шах дори срещу Бърти. Малкият робот местеше фигурите с дългата си тънка ръка.
И печелеше всеки път.
Вторият цивилен, с когото Скофийлд се погаждаше, беше Ема Доусън, млад метеоролог от Националната администрация по океаните и атмосферата.
Ема наближаваше трийсетте, беше красива, подвижна и изключителен работохолик — почти непрекъснато разчиташе графики или работеше на лаптопа си. Беше дошла в Арктика да измери скоростта на разтопяване на полярния лед.