Открадни си целувка

— Добре, имаш право — каза Беа. — Напоследък не се чувствам добре. Рейчъл пое дъх — значи не беше сгрешила, като попита. Откакто беше видяла падането на Беа в сряда следобед, тя не можеше да се отърве от усещането, че нещо не е наред.

— Напоследък ми се вие свят и няколко пъти губя равновесие — продължи Беа. — Не само когато се изправям рязко. И май недочувам.

Подобно признание от устата на Беа беше нещо сериозно: тя никога не се предаваше на болестите без бой. Ейдън веднъж се пошегува, че единствено пневмония можеше да накара майка му да погълне таблетка парацетамол, а Мили и Зак не смееха да се оплакват от настинки или охлузени колене, когато баба им беше наблизо.

— Може да е нещо вирусно — каза Рейчъл.

Беа сви рамене.

— Да, сигурно е нещо такова. Във всеки случай е много глупава история. Никак не е приятно. Онзи ден ми се зави свят на главната улица. Добре че Джон от железарския магазин ми изнесе един стол да седна, докато се съвзема.

— О, боже, горката ти — ахна разтревожена Рейчъл. — Това не звучи добре. Ходила ли си на лекар заради тези оплаквания?

— Вчера отидох при доктор Гарет и тя ме прегледа. Каза, че може да се дължи на много неща, но не бива да омаловажавам симптомите. — Беа подръпваше копчетата на морскосинята си жилетка, докато говореше. — Сигурна съм, че не е нещо сериозно — заяви тя, виждайки тревогата по лицето на снаха си, — а ти знаеш колко мразя да се превземам за дреболии. Но тя настоя да се консултирам със специалист.

— Ясно — каза Рейчъл.

— За да изключим най-страшното — добави Беа, — това е всичко. Не се съмнявам, че докато приключат с изследванията, този вирус или каквото е там ще е минал от само себе си.

— Но е неприятно — продължи Беа, въртейки брачната халка на пръста си, — че специалистът, при когото иска да ме изпрати доктор Гарет, е в Лондон. В отделение „Уши, нос и гърло“. Тя каза, че може да ме насочи към Лийдс, ако предпочитаме…