Фатална жена

— Госпожице Магуайър, добър ден.

В началото на разпита Стиър беше самата вежливост, както и трябваше да бъде. Той помоли Британи да се представи на заседателите, да обясни каква е връзката ѝ с Моузис и да признае, че не желае да свидетелства. Грозника бързо наложи лек и почти разговорен ритъм, за да я накара да се почувства малко по-спокойно.

Не след дълго обаче мина направо на въпроса.

— Познавахте ли жертвата в случая, Рик Джесъп?

Това беше доста деликатен момент и Харди, Джина и Ейми го бяха обсъждали надълго и нашироко. От една страна, Харди усещаше, че има голяма вероятност Гомес да се придържа към точните думи на решението си и да позволи на Стиър да пита Британи единствено дали е казала на баща си за изнасилването и каква е била реакцията му. Вероятно биха могли да накарат съдията да не допусне въпроси за връзката между Британи и Джесъп, тъй като бяха без отношение към делото или бяха поверителна информация. От друга страна, това можеше да остави заседателите с впечатление, че не е имало никакво изнасилване, че убийството е в резултат на бълнуванията на някаква луда жена и на буйния ѝ баща и бедният Рик Джесъп, този красив изгряващ политик, е станал невинна жертва на двамата лунатици.

Те обаче знаеха, че Стиър ще се опита да представи мотива и затова решиха, че ще бъде много по-добре, ако заседателите узнаеха, че Британи е била изнасилена. Всичко се развиваше точно така.

— Да, познавах Рик Джесъп.

— Откъде го познавахте?

— Излязохме веднъж. Не се получи и спряхме да се виждаме.

— Кога се случи това?

— Не съм сигурна за точната дата. Мисля, че беше някъде в началото на февруари.

— Като казвате, че сте спрели да се виждате, имате ли предвид, че сте престанали да излизате на срещи?

— Да.

— Все пак виждали ли сте г-н Джесъп отново през февруари?

— Да.

— А при какви обстоятелства се видяхте?

— Той дойде в работата ми, в кафенето „При Пит“. Каза, че иска да ме види отново, а аз му отвърнах, че нямам подобно намерение.

— Скарахте ли се?

— Не, не точно. Имахме спор, аз отидох в задната стая, а управителят го помоли да си тръгне.

Харди улови погледа на племенницата и кръщелничката си и кимна леко, за да ѝ покаже, че се справя добре. Заседателите оставаха с впечатлението, че тя е честна, възпитана и заслужава съчувствие.

— Въпреки това видяхте ли се с г-н Джесъп още веднъж през февруари?

— Да. Един ден след работа той ме засече в една уличка, докато отивах към автобусната спирка, за да се прибера.

— Тогава отново ли възникна спор?

— Да. Казах му, че не искам да го виждам повече. Исках да ме остави на мира.

— Какво се случи след това?

— Опитах се да мина покрай него, да продължа напред, но той ме сграбчи.