И пета ще умре [bg]

Автор: Баркер Джей Ди
Серия: У4М #2
Год: 2019
Язык: болгарский
Год: ПЛЕЯДА
ISBN: 978-954-409-405-8
Переводчик: Елена Павлова
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «И пета ще умре [bg]». Краткое содержание книги:

Трупът на млада жена е открит в замръзналото езеро в Джаксън Парк. Полицията бързо я идентифицира — Ела Рейнолдс, изчезнала преди три седмици. Как се е озовала там? Та нали езерото е заледено от месеци? А още по-озадачаващи са две открития: първо, Ела се е удавила в солена вода, второ — тя е с дрехите на момиче, изчезнало преди по-малко от два дни. Докато колегите му от чикагската полиция се опитват да разгадаят мистерията, Портър тайно продължава издирването на У4М (убиецът „Четирите маймуни“). Щом федералните научават за „подмолната му дейност“, временно го отстраняват и разследването е поверено на партньорите му Клеър и Наш. Портър е обсебен от желанието да залови Бишъп, ала разполага само с една неясна фотография. Снимка, която го отвежда от Чикаго в Ню Орлиънс… и в свят, по-жесток, отколкото си е представял. Много скоро той разбира, че единственото по-страшно от ума на сериен убиец е умът на жената, която го е родила… Невъзможно е да играеш ролята на Бог, без да опознаеш Сатаната. Информация за автора Джонатан Баркър, чиито творби са сравнявани с романите на Стивън Кинг, Дийн Кунц и Томас Харис, напълно заслужено е награден с „Брам Стокър“ за изключително успешен дебютен роман. Книгите му вече са издадени в много страни, а правата за заснемането им — откупени от филмови и телевизионни компании.

Перейти на страницу:

Не й беше по силите да го гледа.

Забрани си да го гледа.

Мъжът държеше шишенце с хапчета в дясната си ръка и го стискаше толкова здраво, че пръстите му бяха побелели.

Кейти се опита да види етикета, но дланта му го закриваше почти целия. И трепереше, макар и малко. Беше по-зле, преди да изпие едното хапче.

— Разкажи ми пак — нареди той и се наведе малко по-близо до нея. Тя надуши дъха му. Не искаше да го мирише. Знаеше също, че единственият й шанс да избяга, беше да спечели доверието му. Трябваше да му даде причина да се нуждае от нея — нещо, което онова друго момиче в мазето не можеше или не искаше да му даде и което жертвите му също не искаха да осигурят.

— Можеш ли малко да ми разхлабиш ръцете и краката? Обещавам, няма да се опитвам да бягам. Боли ме. Все още ми е трудно да се съсредоточа, а тази болка не ми помага… — тя почука с китки по стола, за да наблегне на думите си, но след това реши, че не бива да го прави. Не биваше да показва никакви признаци на сила или противопоставяне — само слабост и покорство.

— Болката изостря мислите. Ако я използваш правилно, болката ще ти помогне да се съсредоточиш, а не да ти пречи.

След изпиването на хапчето и речта на мъжа бе станала по-ясна, фъфленето му почти беше изчезнало. Затова пък се потеше, по челото и шията му бяха избили ситни капки.

— Искам Уесли да види — каза Кейти. — Можеш ли да го покажеш и на него? Така че и двамата да ти разкажем? Според мен ще е полезно да научим дали и двамата сме видели едно и също, не мислиш ли?

Похитителят отклони за момент поглед от нея, сведе го към пода и към мястото, където тя отказваше да гледа, преди да се съсредоточи отново върху нея със стиснати устни.

— Няма да говорим за Уесли. Не искам да говоря повече за него. Не искам да го споменаваш.

Кейти отново дръпна вързаните си ръце, този път тихо. Лявата й се струваше по-хлабава от дясната, но недостатъчно да я измъкне — или поне не мислеше така. Не беше сигурна.

— Не знам как да го облека в думи. Видях нещо прекрасно и магично. Като да застанеш вътре в музиката или да вкусиш емоцията на художника, пресъздал дъха на модела си. Нямам нужните думи, нищо, което наистина да може да се сравни с това.

— Нали каза, че си видяла лицето на Господ.

Фъфленето отново се появи, едва забележимо, на думите каза и лицето.

— Ами мисля, че… всичко това беше Господ. Беше навсякъде около мен. Усетих топлина и нещо голямо да ме обгръща. Някога унасял ли си се и да си се чувствал все едно за кратък миг падаш, а после започваш да се рееш — идеална безтегловност без болка, без никакъв натиск върху тялото ти? Не се чуваха никакви различими шумове, но същевременно чувах най-прекрасния успокоителен звук, като нищо и всичко едновременно, все едно да си на две различни места…

— Можеше ли да се видиш?

Кейти обмисли въпроса за момент, после поклати глава. Почти беше успяла да измъкне един от пръстите на лявата си ръка от свинската опашка.

— Не, нищо подобно. Според мен така става само във филмите и по телевизията. Но… чувствах се свободна, освободена от тялото си, от ограниченията му.

Почти успя да изхлузи пръст, но после опашката изплющя и се стегна. Мъжът не даде знак, че е чул изплющяването й в рамката на стола. Почукваше по шишенцето с хапчета.

Спечели доверието му, каза си Кейти. Запази спокойствие. Ако запазеше спокойствие, той също щеше да е спокоен. Кажи му онова, което той иска да чуе. Мислите й се зареяха към момичето в мазето, което вероятно умираше там долу, след като беше нагълтало стъкло, вместо да позволи на това чудовище да я нарани. Предпочела беше да умре по своя воля, вместо да остави този тип да я докосне. Кейти й се възхищаваше, но нямаше желание да умира. Щеше да се измъкне оттук.

Над мивката имаше прозорец — отвън беше тъмно, но тя успяваше да различи бледите очертания на съседна къща, на няма и три метра оттук. В един от прозорците й светеше и й се стори, че зад завесите забелязва движение.

Кейти облиза устни. Бяха сухи и напукани.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?