Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Целувката на гепарда [bg]
Целувката на гепарда [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Целувката на гепарда [bg]

Электронная книга - «Целувката на гепарда [bg]». Краткое содержание книги:

Хейзъл Банок притежава корпорация „Банок Ойл“ — световен играч в петролната промишленост. Докато пътува през Индийския океан, нейната яхта е пленена от сомалийски пирати, а деветнайсетгодишната й дъщеря Кайла е отвлечена. Майор Хектор Крос е бивш агент на британските специални военновъздушни сили и шеф на „Кросбоу Секюрити“, отговаряща за сигурността на „Банок Ойл“. Верността му към семейство Банок отива далеч отвъд дълга. Пиратите определят разорителен откуп за освобождаването на Кайла, а сложните политически и дипломатически игри не позволяват на големите сили да се намесят. Поради растящите доказателства за ужасните мъчения, на които е подложена Кайла, Хейзъл се обръща към Хектор с молба да й помогне да спаси дъщеря си. Оставени да се справят сами, двамата са твърдо решени да поемат правосъдието в собствените си ръце.
1 ... 125 126 127 128 129 130 131 132 133 ... 161
Перейти на страницу:

— Тук няма повод за безпокойство, Пади — промърмори Хектор.

Настя влезе в банята и затвори вратата. Камерата вътре беше изключена по нареждане на Хейзъл. Сякаш гледам някоя от онези риалити програми като „Биг Брадър“, помисли си Хектор. Точно толкова отегчително. Пади затвори очи и отпусна глава върху положените си върху масата ръце. Хектор стана и се протегна. Отиде да си сипе чаша кафе от термоса и се върна на мястото си.

— Още малко остана. Почти ги надушвам — тихо каза той на Пади, който отвори очи, кимна и отново отпусна глава.

Хектор погледна към Хейзъл. Тя сякаш усети погледа му, отвори очи и му се усмихна. После се размърда и намести възглавницата под главата си. В апартамента на собственика вратата на банята се отвори и Настя се върна в императорското си легло. Зави се презглава и изчезна.

— Тя винаги ли спи като къртица в дупката си? — попита Хектор.

— Гледай си проклетата работа, Крос — отвърна Пади с шеговито негодувание.

Хектор се ухили и загледа червения секундарник, който обикаляше неуморно циферблата. Часовникът вече показваше петнайсет минути след полунощ. Изведнъж един от тъмните екрани в края на редицата светна. Показваше инфрачервен образ на главната товарна палуба на танкера. Хектор се изправи в стола си и изражението му се промени — очите се присвиха и устните му се превърнаха в тънка линия. Камерата, която се намираше на върха на надстройката на кърмата, беше засякла движение, но образът на предната палуба бе тъмен, монохромен и далечен.

— Дейв! — рязко каза Хектор. — Фокусирай камера номер четири. Има движение на левия борд.

Дейв Имбис примигна сънено и подаде команда на камерата. Даде близък план на палубата долу. Сега различиха крана, от който висеше въжената стълба и седалката на работника. Изведнъж зад макарата се появи човек. Беше облечен в черно, а лицето му бе скрито от шал. Мъжът обърна глава и погледна зад себе си. Явно даде команда или сигнал, защото незабавно куп подобно облечени фигури прескочиха релинга и се втурнаха по палубата към надстройката на кърмата. Всяка от тях носеше оръжие.

— Звярът пристигна — тихо рече Хектор.

Пади, Тарик и Хейзъл скочиха, скупчиха се при масата и се загледаха мълчаливо в екрана. Хектор натисна бутона на ръчната си радиостанция.

— Мостик! Крос! — каза той в микрофона и на един от екраните Сирил Стамфорд стана от капитанското си кресло и посегна към своята радиостанция.

— Крос! Стамфорд.

— На борда са — каза Хектор, без да откъсва поглед от екрана. — Вече са петнайсет, но по стълбата непрекъснато прииждат още. Изгубих им броя. Не реагирайте. Трябва да повярват, че са постигнали пълна изненада.

Заповедта беше излишна; Стамфорд и хората му бяха репетирали всичко това неведнъж.

— Разбрано — каза той. — Минимална съпротива и бързо предаване.

— Точно по рецепта, Сирил — съгласи се Хектор и смени честотата на радиостанцията.

На друг екран Настя седна в леглото и посегна към предавателя си.

— Воронова.

— Пиратите са на борда. Ще бъдат при теб след няколко минути. Не включвай осветлението. Прибери Винсънт в леглото при теб. Побързай.

— Хокей!

— И не забравяй, никаква съпротива.

— Хокей! — повтори тя.

Хектор отново смени честотата и се ухили на Пади.

— Твоята мацка е същинско кречетало, а?

— Това е едно от многото й достойнства — сериозно отвърна ирландецът.

Отново насочиха вниманието си към екраните, които светнаха един след друг, следвайки пиратите, втурнали се нагоре по стълбата към мостика. Петима нахлуха в отделението на екипажа. Двамата в столовата бяха съборени на палубата, а останалите бяха измъкнати от койките си и принудени да коленичат, докато завързваха ръцете им с найлонови въжета. Друга група пирати се изсипа на мостика, като виеше заплахи и заповеди на арабски.

1 ... 125 126 127 128 129 130 131 132 133 ... 161
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)