Пръстенов свят [Ringworld]

— Тревопасният изглежда се радва на водачеството ти — рече Говорителя.

Велосипедът тихо бръмчеше на няколко фута от тях. Зад прозореца бавно преминаваше пръстеновият свят. Окото се бе оказало встрани — голямо и плашещо.

— Тревопасният не е с всичкия си — отвърна Луис. — Надявам се ти да имаш повече здрав разум.

— Не е съвсем така. Ако си си поставил някаква цел, ще се радвам да те последвам. Възможно е обаче постигането й да е свързано с битки и заради това би трябвало да знам нещо за нея.

— Разбирам.

— По начало, би трябвало да знам нещо за нея, за да мога да преценя възможността от бойни действия.

— Добре го каза.

Говорителя продължи да очаква отговора му.

— Трябва да открием небесен кабел. Думата ми е за кабела, с който са свързани засенчващите плоскости. Този, в който се оплетохме, нали си спомняш? Той падаше в града при плаващата кула до безкрайност. Би трябвало да има поне няколко десетки хиляди мили от него. Много повече, отколкото са необходими за това, което съм замислил.

— А какво си замислил, Луис?

— Искам да се сдобием с такъв кабел. Туземците ще ни го дадат, стига Прил да ги помоли учтиво и Несус да използва таспа си.

— А после?

— После ще видим дали съм съвсем луд.

Кулата се движеше в посока към звездите, подобна на голям параход. Нямаше звездолети, които да са толкова просторни. Нямаше нищо сравнимо с нея в известното на човека пространство. Шест етажа, по които можеш да се разхождаш колкото си искаш. Разкош!

Някои неща обаче липсваха. Хранителните запаси в летящия небостъргач се състояха единствено от замразено месо, бързоразвалящи се плодове и кухнята във велосипеда на Несус. Той бе обяснил на Луис, че храната на кукловодите няма никаква хранителна стойност за хората. Луис закусваше и обядваше с печено на лазер месо и с някакви ръбати червени плодове.

Вода нямаше.

И кафе нямаше.

Успяха да убедят Прил да донесе няколко бутилки алкохолна напитка. Решиха да именуват кораба на импровизирания за целта мостик. Говорителя деликатно се сви в най-отдалечения край на помещението, а Прил внимаваше да не се отдалечава много-много от вратата. Никой не прие предложението на Луис на кораба да бъде дадено името „Невъзможен“ и затова той получи четири имена на четири различни езика.

Напитката беше… да кажем кисела. Говорителя не я хареса, а Несус въобще не пожела да я докосне. Прил обаче изпи една бутилка и грижливо прибра останалите.

Именуването се превърна в урок по чужди езици. Луис усвои някои от основните понятия от езика на Строителите. Откри, че Говорителя схваща с много по-голяма лекота от него. Всъщност, това беше в реда на нещата. Както кзинтът, така и Несус бяха подготвяни специално да боравят с човешки езици, да усвояват човешкия начин на мислене и човешкия начин на говор. Просто прилагаха познанията си, придобити по-рано.

Дойде време за вечеря. Несус се усамоти при велосипеда си, Луис и Прил се нахраниха с печено месо, а Говорителя — със сурово.