Императорската гвардия

— Мисля, че можеш да се справиш.

— Мисля, че мога да се справя с почти всичко, което се наложи, ако ти заповядаш, Грегор. Това заповед ли е?

— Не. Откровен въпрос.

— Тогава вече получи откровения ми отговор. Гай Алегре е много по-подходящ от мен. Има достатъчно бюрократичен опит и е уважаван както на Комар, така и на Бараяр. Никой няма да оспори назначаването му.

Императорът се усмихна.

— Всъщност очаквах да кажеш точно това.

— Тогава защо ме попита?

— Просто от учтивост. За да ти дам възможност да откажеш. Искаш ли кафе? Закуска?

— Не, благодаря.

— Нещо по-силно?

— Не. Благодаря. Следобед имам час за мозъчна операция. Доктор Ченко е готов да ми имплантира чипа. Изглежда, че ще работи. Не бива да ям нищо преди това.

— А, добре. Крайно време беше.

— Да. Нямам търпение пак да пилотирам скутера си.

— Няма ли да ти липсва забележителният Мартин?

— Малко, струва ми се.

Грегор погледна към вратата на кабинета си. Дали очакваше някого? Сега бе моментът за молбата на Майлс.

— Грегор, исках да те помоля…

Вратата се отвори и влезе майордомът. Императорът му кимна. Майордомът се върна в коридора и каза:

— Заповядайте, милорди. — После почтително отстъпи назад.

Влязоха четирима мъже. Майлс веднага ги позна — неговата победа над злото бе привлякла вниманието на четирима имперски ревизори. Той се прокашля, поизправи се на стола и размени любезни ворски приветствия с тях, докато майордомът бързаше да нареди столове около бюрото на Грегор.

Лорд Ворховис очевидно се беше върнал от Комар. Шестдесетинагодишен, той бе най-младият, но със също толкова славна кариера — първо военен, после дипломат, посланик и заместник-министър на финансите. Дъв Галени спокойно можеше да следва примера му. Спокоен, строен, образован човек в модерно ворско облекло. Майлс се зачуди дали не шие дрехите си при императорския шивач. И носеше диска с доклада в ръката си.

Доктор Вортис беше един от двамата наскоро назначени имперски ревизори, които не бяха военни. Той бе професор в университета във Ворбар Султана, автор на няколко книги по своята област. Приличаше на истински учен — едър, белокос, усмихнат, с измачкани дрехи, благороден нос и големи уши.

Лорд Ван Воргустафсон, който дружески разговаряше с тях, беше другият цивилен, пенсиониран индустриалец и прочут филантроп. Той бе нисък, по-нисък от Вортис, с рошава сива брада и розово лице, което издаваше проблеми със сърдечносъдовата система. Богатството му не личеше по външния му вид, защото се обличаше като работник, ако изобщо имаше работници с толкова лош вкус.

Адмирал Воркалонер беше ревизор от по-традиционния тип, напуснал Службата след дълга безупречна кариера. Той не бе свързан с нито една политическа партия — нито консервативна, нито прогресивна. Висок и дебел, адмиралът като че ли заемаше невероятно много място.