Цената на рая

— Достатъчно за това, скъпа моя — нежност и твърдост се смесваха в гласа на Сампсън. — Въпросът беше огледан от всички страни. Господин Тревор няма да избяга от онова място. Няма от какво да се боим. Имаш над какво да мислиш и без да се затормозваш заради този човек, който скоро ще бъде извън пределите на Англия.

Херцогинята се усмихна при вида на поразеното лице на Маги.

— Вие ли казахте това, господин Сампсън? На мен?

— На теб, скъпоценна.

— Брей, тоя човек е способен да ме изненада. Може би думите ви ми харесаха. Няма да е лошо да ги чувам от време на време в нашия рай. Да речем два пъти седмично.

— Подкрепям! — провикна се Херцогинята, с поглед вперен в съпруга й. Пръстите й си играеха с красивите перли около врата й, а усмивката й беше истинска коприна.

— Два пъти седмично? — учуди се Маркъс. — Цената на рая? Никога няма да е достатъчно.

— Изненадите са доста хубаво нещо, нали? — каза Херцогинята, продължавайки да си играе с перлите, с поглед все така неотклонно вперен в съпруга й.