Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
— Недей. Не мога… да го понеса. Недей… Лизи…
При последната дума жената изведнъж замръзна.
След това сякаш рухна и отново задавено изхлипа.
Камърън не обърна внимание на треперещото й тяло, на вдървените й пръсти и на неразбираемите й вопли. Придърпа я на седалката до себе си и внимателно отметна черния воал от лицето й.
— Лизи. — И неговият глас трепереше, а ръцете му бяха несигурни. — Най-скъпата ми любов.
— О, Дж… Джеймс. Бях такава глупачка. Колко ли ме мразиш. Но мислех, че постъпвам правилно. Знаех, че ще си отличен баща за нашето малко момиченце. Тя е наистина прелестна. Толкова сдържана и силна. Толкова уверена. Въобще… Всичко, което аз не съм, и никога няма да бъда!
— Ш-ш-ш-т. — Нежно прокара пръсти по мокрите й от сълзи бузи. — Ти си не по-малко силна. По твой начин. Спомни си как направи на нищо онзи търговец на зеленчуци в Макао за това, че искаше да ме измами?
Жена му ахна и се опита да се засмее.
— И Чеси съвсем скоро ще те обича толкова силно, колкото и аз.
— О, наистина ли, Джеймс? След… След толкова години? След всичко, което сторих?
— Ш-ш-ш-т… Ще ти покажа колко.
След това тя неусетно се озова в прегръдката му и той целуваше сълзите по пребледнелите й бузи, нашепвайки неразбираеми, нежни слова.
Въпреки че не ги различаваше добре, те доставяха на Лизи безкрайно удоволствие.
— По-силно ли? Разбойник такъв! Още малко по-силно и роклята ми ще се вдигне неприлично високо.
Очите на Морлънд светеха.
— Звучи обещаващо.
— Не тук, Тони! Някой ще ни види!
Но той само пришпори едрия дорест жребец, така че Чеси трябваше силно да се притисне към него, за да не падне.
— Проклетник такъв! Някой ден ще…
Но той я прекъсна с целувка и постави ръка плътно през кръста й, докато минаваха през зеления тунел от букови дървета от двете страни на пътя.
— Къде ме водиш?
Той само се засмя и я притисна още по-силно, докато топлината им се сля и телата им жадно се търсеха.
Чеси въздъхна и се облегна на него, с рамо допряно до гърдите му.
— Така е по-добре, кавгаджийке. Изглежда, има все още някаква надежда да те превърна в покорна съпруга.
В отговор тя сви пръсти и леко одраска гърба му.
Той промърмори някаква ругатня. Ръцете му се свиха и се притиснаха към корема й. А след това се плъзнаха надолу, към свивката, където откри нейната топлина.
— Тони!
С дрезгав смях той я пусна.
— Този път си права, любов моя. Ако продължаваме така, никога няма да стигнем до Севъноукс.
— Близо ли сме?
Той се изхили и вдигна ръка, за да посочи гористия склон, който се спускаше към разпръснатите ниви и поляни, по които се мяркаха изведени на паша овце.
— Ако трябва да съм точен, ние сме в земите на Севъноукс от час насам. — Той дръпна юздите на коня, който премина в тръс, когато поеха по тясна пътечка, почти задушена от висящите наоколо клони на липи и върби. — А има едно нещо, което специално искам да видиш.
Той се наведе и придърпа и нея надолу, за да избегнат един нисък клон, препречил пътеката.
В следващия миг Морлънд изведе коня и го насочи към върха на хълма, покрай алени храсти рододендрон.
Дъхът на Чеси секна.
Цялата долина, окъпана в лека мъгла и мека, разпръсната слънчева светлина, като в картина на Констабъл, бе в краката им. Тук-там се виждаха каменни къщурки, а овце пасяха навсякъде, дори до самите им врати. Но най-силно я порази небето — сияйно и безкрайно, простиращо се към хоризонта, където се сливаше с бледия проблясък на водна шир.
В следващия миг Чеси видя отражението на слънчевата светлина върху украсените с колони прозорци, видя къщата от топъл жълт камък, която сякаш грееше в другия край на долината.
Морлънд беше сериозен и чаровно несигурен.
— Севъноукс. Исках да го видиш за първи път оттук. Според мен е най-красив, гледан отдалече. И… искам да ти хареса.
— О, Тони, прекрасно е…
— Наистина ли? Надявах се да ти направи впечатление. — Свъси вежди. — Знам, че ще е много по-различно от Макао и че ще трябва да се приспособяваш към много неща, но…
Чеси го принуди да замълчи, като понадигна и покри устните му със своите.
Ръцете му моментално се стегнаха. Устата му, топла, жадна и търсеща, се отвори. И когато сърцата им пулсираха едно до друго, те забравиха целия свят и се сляха в дълга целувка.
Силно и ненаситно желание обзе и двамата.
Накрая, проклинайки тихо, Морлънд се откъсна.
— Боже милостиви, мис Камърън, ама вие наистина избирате най-неподходящите моменти…
В отговор тя само простена тихичко и се доближи до него, за да докосне с устни неговите.