Магьосницата от Даршива

— Силк измами един търговец — каза Гарион, докато отваряше багажното отделение на кабриолета.

— „Измами“ ли? — възкликна дребничкият драснианец.

— Нима не го направи?

— „Мамя“ е твърде неподходящ глагол за обобщение на цялата случка — каза Силк.

— Принц Келдар — каза Поулгара, докато оглеждаше внимателно провизиите. — Ще бъда честна с теб — въобще не ме интересува по какъв начин си се сдобил с всичко това.

Драснианецът се поклони и рече вежливо:

— Удоволствието е изцяло мое, Поул.

— Какво научихте? — попита Белдин.

— Едно-единствено нещо — и то е, че Зандрамас пак е пред нас — отговори Гарион. — Минала е оттук преди няколко дни. Известно й е, че армията на Урвон приближава откъм планините. Изглежда, войските му се придвижват по-бързо, отколкото предполагахме, тъй като е заповядала на цивилното население да се опита до го забави. Но хората вече не й се подчиняват.

— Много умно от тяхна страна — промърмори Белдин. — Нещо друго?

— Зандрамас ги е уверила, че всичко ще приключи още преди края на лятото.

— Думите й съвпадат с онова, което ни разкри Кайрадис в Ашаба — рече Белгарат. — Добре. Сега всички знаем кога ще се състои срещата. Остава ни да разберем къде ще бъде.

— Точно затова всички бързаме да стигнем до Кел — продължи Белдин. — Кайрадис пази тази информация както квачка пиленцата си.

— Ох, не мога да се сетя! — избухна раздразнено Белгарат.

— Какво?

— Не мога да си спомня нещо — нещо много важно, което ми каза!

— Аз съм ти казвал много неща, Белгарат, но ти обикновено не ме слушаш.

— Не, слушах те! Седяхме в моята кула и си приказвахме.

— Но ние го правим от няколко хиляди години.

— Не беше чак толкова отдавна. Ерионд беше с нас, тогава той беше още мъничък.

— Значи е било преди десетина години.

— Точно така.

— И какво правехме?

Белгарат се намръщи.

— Помагах на Дурник — ремонтирахме къщата на Поледра. А ти беше тук, в Малореа.

Белдин се почеса замислено по корема.

— Май си спомням. Изпихме едно буре светла бира, което ти беше откраднал от близнаците, а Ерионд си играеше на пода.

— Ти за какво ми разправяше тогава?

Белдин сви рамене.

— Току-що се бях върнал от Малореа и ти разказвах какво става тук. Разказвах ти и за Сардиона, макар че тогава не знаехме много за него.

— Не — поклати глава Белгарат, — не беше това. Спомена нещо за Кел.

Белдин се намръщи, опитвайки се да си припомни разговора отпреди десет години.

— Сигурно не е било нещо важно, щом никой от нас не се сеща за какво е ставало дума.

— Не-не, ти спомена някаква дума просто така, между другото.

— Аз приказвам за много неща между другото. Така запълвам празнотите в разговора. Сигурен ли си, че е било толкова важно?

— Абсолютно.

— Добре. Да се опитаме да си припомним всичко.

— Не може ли това малко да почака, татко? — попита Поулгара.

— Не, скъпа. Точно сега сме на път да се досетим за нещо много важно за мен. Не ми се ще после да започваме от самото начало.

— Да видим — рече замислено Белдин и грозното му лице се сбръчка. — Когато влязох, вие с Ерионд чистехте. Ти ми предложи от бирата, която беше откраднал от близнаците, и ме попита какво съм правил след сватбата на Белгарион. Аз ти отговорих, че съм следил как се развива положението в Малореа и какво предприемат ангараките.