Сто години самота

— Това пък не е вярно — прекъсна я Аурелиано Втори, — когато го донесоха, вече смърдеше!

Той бе имал търпението да я слуша цял един ден, докато я изненада в грешка. Фернанда не му обърна внимание, но снижи глас. Тази вечер по време на вечеря вбесяващото бръмчене на опяването бе разгромило шума на дъжда. Аурелиано Втори хапна съвсем малко с наведена глава и рано-рано се оттегли в спалнята. Сутринта на закуска Фернанда трепереше, имаше вид, че е спала зле и изглежда напълно бе изляла злобата си. Обаче когато мъжът й попита дали няма да е възможно да хапне рохко яйце, тя не отговори просто, че от прежната седмица се бяха свършили яйцата, ами сътвори свирепо слово против мъжете, които прекарват времето в боготворене на пъпа си, а после имат безочието да искат дробчета от чучулига на масата. Аурелиано Втори заведе децата да гледат енциклопедията както винаги, Фернанда се престори, че подрежда спалнята на Меме, само и само да чува мърморенето й, че, разбира се, трябва да имаш тенекиени очила, за да кажеш на бедните невинни, че полковник Аурелиано Буендия бил сниман в енциклопедията. След пладне, докато децата спяха през обичайната почивка, Аурелиано Втори седна в пруста, но дори и там Фернанда го преследва, предизвиква го, измъчи го, въртя се около него с неумолимото си бръмчене на торна муха, с думите, че, разбира се, докато вече не остава друго, освен камъни да проядат, мъжът й сяда като някой персийски султан да се любува на дъжда, защото той не е нищо друго освен един готован, един хрантутник, дето не го бива за нищо; по-мек от памука на пискюлите, свикнал да живее от ядените и убеден, че се е оженил за съпругата на Йона,63 която останала тъй спокойна при разказа за кита. Аурелиано Втори я слуша повече от два часа, невъзмутим, сякаш беше глух. Не я прекъсна чак докато следобедът напредна много, когато не можа да понася повече думтенето на тъпан, измъчващо главата му.