Книга за операта
- Автор: Сагаев Любомир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Книга за операта». Краткое содержание книги:
„Зографът Захарий“ е изпълнена за пръв път на 17 октомври 1972 г. на сцената на Софийската народна опера под диригентството на автора и постановка на Михаил Хаджимишев.
СЪДЪРЖАНИЕ
Захарий се прощава с любимата си Християния. Предстои му дълъг път. Докато са разделени, той ще зографисва черкви. Захарий й говори пламенно за любовта си и я кара да му обещае че ще го чака.
Захарий работи върху стенописите на една черква. Той рисува Дева Мария. Рисува я, но… като Християния. Измъчват го съмнения — може ли така да се зографисва в черква. Пристигат тримата чорбаджии — ктитори от черквата, и с възхищение говорят за майсторството на Захарий. Те обаче искат от него да изпише и техните имена на стените на черквата. Суетността им го развеселява. Като не престава да мисли за своята любима, Захарий решава да не се подчинява на каноните на тогавашната зография, а да създава правдиви, човешки образи. Той не може да се освободи от чувството, че Християния го моли да отиде веднага при нея.
Зографът Захарий е станал прочут майстор. Най-после той отново е в дома. Ала дългоочакваната среща с Християния го изпълва с отчаяние. Изгората му се е омъжила за брат му. Срещата с майка му и Димитър не може да заглуши неговата болка. Думите на майка му, че е време и той да се ожени, го карат да избухне. Захарий споделя, че е обичал една девойка, но тя е мъртва за него. Зографът забелязва мъката, която причинява разказът му на Християния, но започва навред да говори за своето богатство и успехи. Той моли Димитър да му разреши да нарисува Християния. Когато остава насаме с нея, настойчиво я кара да му каже защо е станала жена на брат му. Сполетялото го нещастие е убило у него всякакво желание за работа и той не успява да нарисува Християния.
Захарий отново е тръгнал да зографисва. Сега работи в една голяма черква. Клисарят е във възторг от неговата работа. Захарий обаче не е доволен от себе си, защото вее още не може да рисува така както му се иска. Идва Димитър и когато вижда стенописите, упреква брат си за „своеволията му“. Захарий не е съгласен с него — не сухите мощи на светците, а хора трябва да се рисуват. Димитър е неприятно изненадан, че нарисуваните образи напомнят на Християния. Той сърдито мъмри брат си — откакто е рисувал Християния, все нейното лице е в главата му. Засегнат, Захарий решава да му каже истината: брат му го е ограбил, отнел му е любимата. Разгневеният Димитър посяга да го удари, но се овладява и си отива.
Захарий се е върнал, за да се види с Християния. Той я кара да остави всичко и да тръгне с него. Но Християния не е съгласна. Тя не може да постъпи така с мъжа си. Отчаян, Захарий си тръгва. Въпреки всичко зографът не може да повярва, че Християния е престанала да го обича.
Захарий е пак на път. Той среща хора от Самоков, които бягат от появилата се чума. Сред тях са и неговите близки и роднини. Християния обаче не е тръгнала с тях. Разболяла се е и ги е накарала да я оставят, за да се спасят. Захарий веднага тръгва към къщи. Християния е щастлива. Двамата се унасят в спомени. В предсмъртния си час Християния му открива, че винаги го е обичала. Развълнуван, Захарий решава да я нарисува. Християния умира щастливо усмихната …
МУЗИКА
Четиринайсетте години, които разделят „Ивайло“ и „Зографът Захарий“ са период, през който Марин Големинов създава много и значителни произведения в различните области на музиката. Докато първата му опера може да бъде окачествена като историко-романтична, втората е камерна музикална драма. В „Зографът Захарий“ липсват широко разгънатите и наситени с емоционалност музикални номера — арии, ансамбли, масови сцени, характерни за „Ивайло“. В новата си опера композиторът се придържа към един строг музикален език в рамките на речитативната декламационност. И както сам Големинов споделя, той се стреми в музиката му да няма „излишна разпиляност на чувството“. Мелодическата линия на вокалните партии е твърде начупена и рязко звучаща, като в отделни моменти, главно в монолозите на Захарий, се достига до някаква кантиленност. Основната роля на музикално-драматургичното развитие е възложена на оркестъра. В него също липсват ярки звукови багри. В цялата музика се чувствува една въздържаност от външна емоционалност. Композиторът е изградил най-убедително музикалния образ на главния герой — Захарий, като всички останали имат по-бегло щрихирани музикални характеристики.