Смъртта е моят занаят
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Джак Макавой #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта е моят занаят». Краткое содержание книги:
Това разследване на репортера е на път да се превърне в неговия най-голям успех, но има една малка подробност: убиецът с псевдоним „Поета“ изглежда вече знае, че Джак е по петите му…
Както и да е, в момента, в който името на Гладън изскочи от база-данните на мрежата за идентификация на личности, веднага подехме търсенето на човека, който полицейското управление в Лос Анжелес обяви за национално издирване миналата седмица. И ето ни тук.
— Изглежда…
— Прекалено лесно? Е, понякога човек има късмет.
— И преди си го споменавала.
— Защото е вярно.
— Но защо ще използва самоличност, за която много добре знае, че е в регистрите ви?
— Голяма част от тези хора намират сигурност в традицията. Освен това той е дяволски хитър кучи син. Разбрахме го от факса му.
— Но той е използвал съвсем нова самоличност, когато е бил арестуван миналата седмица от полицията в Санта Моника. Защо ще му е…
— Казвам ти само това, което ни е известно, Джак. Ако той наистина е толкова хитър, колкото го мислим, тогава със сигурност крие още няколко самоличности в ръкава си. Не е трудно човек да се сдобие с такава. Поставили сме задача на оперативната служба във Финикс да изготви заповед „Херц“ да ни предоставят цялата си налична документация по случая. Искаме пълната история на Брийдлав с вземането на коли под наем от фирмата за последните три години. Той е най-малкото златен клиент на „Херц“. Което отново сочи колко е изобретателен и предвидлив. В почти всички летища слизаш от самолета и отиваш на гишето на „Херц Гоулд“, където името ти е на таблото. И после сядаш в колата си с ключовете на таблото. В повечето случаи дори не е необходимо да разговаряш с никакви служители. Просто само се качваш в колата. Без никакви свидетели.
— Добре, а другите неща? Ти ми каза, че изскочили Две следи за Гладън.
— Вест Пал. Тед Винсънт и Стив Рафа във Флорида тази сутрин най-после са се добрали до архивите на Белтран в организацията. През всичките години ангажимент към нея той е бил Бест Пал на девет млади момчета, Второто момче, спонсорирано от него, това е било някъде преди шестнадесет години, е бил Гладън.
— Господи!
— Да. Всичко започва да си идва по местата.
Замълчах за момент, размишлявайки над тази информация. Разследването набираше скорост. Време беше да затягаме коланите.
— Защо оперативната служба тук не се е добрала до този юнак? Толкова вестници се скъсаха да пишат за него.
— Добър въпрос. Гордън ще си има сърдечна беседа с местния главен агент по тоя повод. Предупреждението на Гордън беше разпространено снощи. Някой трябва да го е видял и да е разбрал за какво става въпрос. Но ние бяхме първите.
Типичната бюрократична машина. Чудех се колко ли по-скоро щяха да попаднат на Гладън, ако някой в оперативната служба в Лос Анжелес беше гледал по-сериозно на работата си.
— Ти се познаваш с Гладън, нали? — запитах я аз.
— Да. Имахме контакт с него по време на интервютата с изнасилвачите, вече ти казах. Преди седем години. Двамата с Гомбъл и всички останали в онази адска дупка във Флорида. Мисля, че нашият екип — Гордън, Боб, аз — прекара повече от седмица там, запознавайки се с толкова много кандидати за интервюта.
Изкушавах се да поставя въпроса за обаждането на Торсън до компютъра в затвора, но размислих. Стигаше ми, че бе започнала да говори с мен като с човешко същество. Едва ли новината, че съм ровил из хотелските й сметки, беше най-добрият начин да затвърдя нещата. Тази дилема също така ми създаваше и проблем как да го зачукам на Торсън. Налагаше се за известно време да замразя въпроса за хотелските му сметки.
— Мислиш ли, че има някаква връзка между Гомбъл и предполаганото хипнотизиране и това, което си открила по случаите на Поета? — запитах я аз. — Мислиш ли, че е възможно Гомбъл да го е обучил на занаята си?