Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Обърни внимание на мнението й, искаш да кажеш.
— Да, сър. От нея щеше да стане добро ченге. Зная, че е честна журналистка.
— Събрала е доста информация — промърмори Райън. Не всичката я биваше, още не беше сглобена както трябва и бе оцветена от собствения й житейски опит, ала дяволски сигурно бе, че разполагаше с източници. Джак се загледа в движещия се пейзаж и се опита да сглоби непълната мозайка.
— Накъде? — попита шофьорът.
— Домът — нареди Райън, с което си спечели изненадан поглед от Робъртън. В случая „домът“ не означаваше „вкъщи“. — Не, чакай малко. — Той вдигна телефона в колата. За щастие знаеше номера наизуст.
— Ало?
— Ед? Джак Райън се обажда. Заети ли сте?
— Имаме право на почивка в неделя, Джак. „Капитаните“ играят срещу „Мечките“ днес следобед.
— Дай ми десет минути.
— Става. — Ед Фоли върна слушалката На мястото й на стената. — Райън идва — уведоми той жена си. „По дяволите!“
Неделя беше единственият ден, в който си позволяваха да поспят. Мери Пат все още бе по пеньоар и изглеждаше необикновено разчорлена. Без да продума, тя остави сутрешния вестник и тръгна към банята, за да си оправи косата. Петнадесет минути по-късно на вратата се почука.
— Работиш извънредно ли? — попита Ед от вратата. Робъртън влезе заедно с госта.
— Трябваше да бъда в една от утринните шоупрограми. — Джак погледна часовника си. — Ще участвам и в друга след двадесетина минути.
— Какво става? — Мери Пат влезе в стаята. Изглеждаше горе-долу нормално за американка в неделя сутрин.
— Бизнес, скъпа — отвърна Ед. Той поведе всички към приземната стая за развлечения.
— САНДАЛОВО ДЪРВО — рече Джак, когато стигнаха там. Тук можеше да говори спокойно. Къщата се претърсваше за микрофони всяка седмица. — Имат ли вече Кларк и Чавес нареждания да измъкнат момичето?
— Никой не ни е дал заповед — напомни му Ед Фоли. — Става дума за нещо лесно, но…
— Заповедта е дадена. Измъкнете момичето веднага.
— Има ли нещо, което трябва да знаем? — поинтересува се Мери Пат.
— Това не ми харесваше от самото начало. Мисля, че може би трябва да дадем малък урок на възрастния богат мераклия… и то достатъчно скоро, за да спечелим вниманието му.
— Добре — съгласи се господин Фоли. — Аз също четох вестника тази сутрин. Не говори дружелюбно, ала ние ги подредихме здравата, не мислиш ли?
— Седни, Джак — покани го Мери Пат. — Да ти направя кафе или нещо друго?
— Не, МП, благодаря. — След като седна на една захабена кушетка, той вдигна поглед. — Току-що получих малко просветление по въпроса. Нашият приятел Гото, изглежда, е странна птица.
— Има си своите чудатости — съгласи се Ед. — Не е особено буден. Щом преодолееш местния тип риторика, откриваш надуто многословие и съвсем малко идеи. Учудвам се, че му се дава възможност.
— Защо? — попита Джак. Материалите на Държавния департамент се бяха оказали типично почтителни към чуждия държавник.
— Както казах, няма опасност да спечели Нобелова награда за физика, нали разбираш? Той е „апаратчик“. Проправил си е път нагоре като останалите политикани. Сигурен съм, че пътьом е целунал нужното количество задници…
— И за да компенсира това, има някои лоши навици спрямо жените — добави МП. — Там това често се среща. Нашето момче Номури изпрати обемист доклад за нещата, които е видял. — Заместник-директорът на оперативния отдел знаеше, че причината е в младостта и липсата на опит. Толкова много агенти докладваха всичко при първата си важна мисия, сякаш пишеха книга. Това бе основно следствие от скуката.
— Тук не биха го избрали и за кучкар — подметна Ед злорадо.
„Така ли?“ — помисли си Райън, като си спомни за Едуард Килти. От друга страна, това можеше да се окаже коз, който Америка да използва пред подходящ форум и при подходящи обстоятелства. Може би при първата им среща, ако нещата тръгнеха зле, президентът Дърлинг би могъл да спомене внимателно за бившата му приятелка и за евентуалния ефект от лошите му навици върху японско-американските отношения…
— Как върви БОДИЛ?
Мери Пат се усмихна, докато прегрупираше игрите „SEGA“ на монитора в сутерена. В тази игра хлапетата нареждаха на Марио и всички останали какво да правят.
— Двама от старите членове ги няма: единият се е пенсионирал, а другият има задача отвъд океана, доколкото си спомням, в Малайзия. С останалите е установен контакт. Ако някога поискаме да…
— Добре, да помислим какво искаме да направят за нас.