Целуната от сянката
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целуната от сянката». Краткое содержание книги:
Останалото от това, което смятах да кажа, заглъхна, защото Дмитрий ме прегърна през кръста и ме притегли към себе си в сянката на едно дърво. Устните ни се срещнаха и докато се целувахме, забравих за тревогите и страховете си, че той ще каже, че сме допуснали грешка. Дори — колкото и невъзможно да изглеждаше — забравих и за смъртта, и за опустошенията, нанесени от стригоите. Е, поне за миг.
Най-после се отдръпнахме един от друг, но той продължи да ме държи близо до себе си.
— Не мисля, че това, което направихме, е грешно — заговори той нежно. — Радвам се, че се случи. Ако можехме да се върнем назад във времето, пак щях да го направя.
В гърдите ми сякаш се изви огнена спирала.
— Наистина ли? И какво те промени толкова?
— Защото е толкова трудно да ти се устои — призна той, очевидно развеселен от изненаданата ми физиономия. — И… помниш ли какво каза Ронда?
Последва още един шок, щом чух нейното име. Но после си спомних как изглеждаше лицето му, докато я слушаше, и какво каза за баба си. Опитах се да си припомня точните думи на Ронда.
— Беше нещо за това, че ще изгубиш нещо… — Очевидно не го помнех много добре.
— „Ти ще изгубиш това, което цениш най-много, затова му се наслаждавай, докато можеш.“
Естествено, той го бе запомнил дума по дума. Тогава се намръщих при тези думи, но сега се опитах да ги разгадая. Отначало изпитах дива радост: аз бях това, което той ценеше най-много. Но после го изгледах сепнато.
— Почакай. Мислиш, че ще умра? Заради това ли спа с мен?
— Не, не, разбира се, че не. Направих го, защото… повярвай ми, не беше заради това. Независимо какво точно е искала да каже — или дали е вярно, но Ронда беше права, че нещата се променят много бързо. Опитваме се да правим това, което е добро или по-скоро каквото другите казват, че е добро. Но понякога, когато това противоречи на същността ни… трябва да избираме. Още преди атаката на стригоите, докато наблюдавах проблемите, с които се сблъскваш, осъзнах колко много означаваш за мен. И това промени всичко. Тревожех се за теб, толкова много се тревожех. Ти нямаше представа. И стана безсмислено да продължавам да се заблуждавам, че животът на някой морой ще е по-ценен за мен от твоя. Това няма да стане, независимо за колко грешно го смятат другите. И така, реших, че трябва да го приема и да се справя с това. А след като взех това решение… вече нищо не можеше да ни спре. — Той се поколеба, сякаш повтаряше думите си наум, докато отмяташе косата от лицето ми. — Е, нищо не можеше да спре мен. Говоря само за себе си. Няма да твърдя, че знам съвсем точно защо ти го направи.
— Направих го, защото те обичам. — Изрекох го, сякаш беше най-очевидното нещо на този свят. И наистина беше така.
Дмитрий се засмя.
— Способна си само с едно изречение да кажеш всичко, докато на мен ми е нужна цяла реч.
— Защото е толкова просто. Обичам те и не искам да се преструвам, че не е така.
— Нито пък аз. — Ръката му се спусна от лицето ми и намери моята. Отново тръгнахме напред, със сплетени пръсти. — Не искам повече лъжи.
— Тогава какво ще стане сега? Искам да кажа с нас. След като всичко това приключи… това със стригоите…
— Въпреки че никак не искам да засилвам страховете ти, но за едно си права. Не можем отново да бъдем заедно — или по-точно, до края на учебната година. Ще трябва да спазваме дистанция.
Останах леко разочарована от това, но знаех, че е прав. Може най-после да се бяхме решили да не отричаме чувствата си, но не можехме да парадираме с тях, докато още бях негова ученичка.
Краката ни шляпаха в кишата. Няколко птици пееха в дърветата, явно изненадани да видят тук толкова голямо оживление през деня. Със замислено изражение Дмитрий се загледа в небето.
— След като се дипломираш и заживееш с Лиса… — Не довърши. Отне ми само миг, за да се досетя какво иска да ми каже. Сърцето ми едва не спря.
— Ще помолиш да те преразпределят, нали? Няма да бъдеш неин пазител.
— Това е единственият начин да бъдем заедно.
— Но така пак няма да бъдем заедно — изтъкнах аз.
— Ако останем с нея, отново ще се сблъскаме със същия проблем — аз ще се тревожа повече за теб, отколкото за нея. Тя се нуждае от двама пазители, отдадени изцяло на нея. Ако успея да уредя да бъда пазител в кралския двор, през цялото време ще бъдем близо един до друг. А и на безопасно място като кралския двор ще има повече гъвкавост при подреждане на графика на пазителите.
Някаква капризна, егоистична част от мен искаше тутакси да изтъкне, че това не е добро решение, но всъщност не беше така. Нямаше начин всичко да е идеално. На всеки се налага да взима трудни решения. Знаех, че му е трудно да се откаже от Лиса. Дмитрий беше загрижен за нея и искаше тя да бъде в безопасност. Желанието му за това съперничеше на моята ревностна загриженост за Лиса. Но повече беше загрижен за мен и бе готов да направи тази жертва, за да не изневери на чувството си за дълг.