Мъглите на Авалон (Том 1)

Колкото и често да бе виждала Вивиан в одеждите на Върховна жрица на Авалон, Моргана така и не се научи да приема равнодушно гледката. Видя, че погледът на Артур се лута между двете, очевидно забелязал приликата. Той отново беше потънал в благоговейно мълчание. „Поне“, помисли си Моргана, защото отново й призля от глад, „не са го карали да спазва ритуалния пост“. Може би и тя трябваше да хапне с него. Но при мисълта за храна й стана още по-зле. Да, продължителните занимания с магия имаха и такива последици — Вивиан ненапразно бе толкова слаба.

— Елате — каза Вивиан и тръгна първа. Езерната дама по право вървеше дори пред самия крал. Излезе от къщата, мина по брега на езерото и стигна до дома на жриците. Артур вървеше мълчаливо до Моргана. За миг й се стори, че ще посегне да хване ръката й, както правеше като малък, когато се страхуваше, но малката ръчичка, която бе държала, бе вече ръка на воин — по-голяма от нейната, загрубяла от дръжката на меча, и от много други оръжия. Зад Артур вървеше Мерлин, а редом с него — Кевин, бардът.