Град от пепел
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321364
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град от пепел». Краткое содержание книги:
— Но Клейвът… — започна инквизиторката. — Трябва да им кажем.
Мерис бутна телефона върху бюрото към инквизиторката с жест, нетърпящ възражение.
— Кажи им. Кажи им какво направи. Все пак това ти е работата.
Инквизиторката нищо не каза, само гледаше втренчено телефона, с ръка на устата.
Преди Алек да успее да изпита съжаление към нея, вратата се отвори и Изабел влезе, облечена в униформата на ловците на сенки, с дългия си златист камшик в едната ръка и с Нагина с дълга дървена дръжка — в другата. Тя се намръщи срещу брат си.
— Иди да се приготвиш — каза тя. — Тръгваме след броени минути.
Алек не се сдържа, ъгълчето на устата му се изви нагоре. Изабел винаги беше толкова непоколебима.
— Това за мен ли е? — попита той, като посочи меча в ръката й.
Изабел се дръпна от него.
— Вземи си своя!
Някои неща никога не се променят. Алек се отправи към вратата, но бе спрян от нечия ръка върху рамото си. Той вдигна изненадано поглед. Беше баща му, който гледаше към него и макар да не се усмихваше, по сбръчканото му и уморено лице се четеше гордост.
— Ако ти трябва меч, Александър, моят Гесрейм е в коридора. Ако искаш, вземи него.
Алек преглътна и кимна, но преди да успее да благодари на баща си, чу зад себе си гласа на Изабел:
— Заповядай, мамо — каза тя. Алек се обърна и видя как сестра му подава Нагина на майка им, която го взе и го превъртя с ловко движение.
— Благодаря, Изабел — рече Мерис и с движение, леко като на дъщеря си, сведе острието и го насочи право срещу сърцето на инквизиторката.
Имоджин Херондейл вдигна поглед към Мерис с празните, безжизнени очи на древна статуя.
— Ще ме убиеш ли, Мерис?
Мерис процеди през зъби.
— Грешиш — каза тя. — Сега се нуждаем от всеки ловец на сенки в града, в това число и от теб. Стани, Имоджин, и се приготви за битка. Отсега нататък аз ще се разпореждам тук. — Тя се усмихна ледено. — И първото нещо, което ще направиш, е да освободиш сина ми от конфигурацията Малачи.
Тя бе великолепна, докато казваше всичко това, помисли си с гордост Алек, истински воин ловец на сенки, всяка част от нея трептеше от справедлив гняв.
Не му се искаше да разваля момента, но те така или иначе щяха скоро да открият, че Джейс го няма. По-добре някой да им спести този шок.
Той се покашля.
— Всъщност има нещо, което мисля, че е добре да знаете…
18
Свикване с тъмнината
Клеъри винаги бе мразела влакчетата на ужасите, мразеше усещането стомахът ти да се обръща и да слиза в петите, когато влакчето се спуска надолу. А да бъдеш грабнат от камиона и понесен във въздуха като мишка в ноктите на орел, беше десет пъти по-неприятно. Тя силно изпищя, когато краката й се отлепиха от каросерията на камиона и тялото й шеметно бе издигнато нагоре. Пищеше и се гърчеше… докато не погледна надолу и не видя колко високо се е издигнала над водата и разбра какво ще се случи, ако летящият демон я изпусне. И притихна. Погледнат от такава височина, пикапът приличаше на играчка, подмятана върху вълните.
Градът се въртеше под нея, размазани стени от трепкаща светлина. Можеше дори да е приятно, ако не беше толкова изплашена. Демонът направи заход и се спусна надолу, и изведнъж вместо да се издигне, започна да пада.
Клеъри си представи как съществото я пуска да падне от десетки метри височина и как ще потъне в леденостудените тъмни води и затвори очи. Но да падаш на сляпо в мрака беше още по-лошо. Тя отново отвори очи и видя черната палуба на кораба да се издига под нея като ръка, протегната, за да ги дръпне от небето. Тя изпищя още веднъж, когато се понесоха към палубата, а после минаха през тъмен квадратен отвор, изрязан на палубата. Ето че вече се намираха вътре в кораба.
Летящото същество намали скоростта си. Вече летяха във вътрешността, покрай платформи с висок метален парапет. Клеъри хвърли поглед към тъмните машини; никоя от тях нямаше вид на работеща, навсякъде бяха разхвърляни чаркове и инструменти. И да беше имало преди електрическо осветление, то отдавна не работеше, макар че в целия кораб се просмукваше слаба светлина.
С каквото и да се е движил този кораб преди, сега Валънтайн си служеше с друга енергия. Енергия, която изсмукваше всичката топлина от атмосферата. Леден въздух зашиба лицето й, когато демонът достигна дъното на кораба и се спуснаха по дългия, слабо осветен коридор. Съществото не се отнасяше особено деликатно с нея, когато зави зад един ъгъл, коляното й се блъсна в една тръба и болката се плъзна по целия й крак. Тя извика и чу съскащия му смях над себе си. После той я пусна и Клеъри падна. Докато се премяташе във въздуха, тя се опитваше да се обърне така, че да се приземи на ръце и крака. Почти се получи. С тъп удар падна на пода и замаяна се претърколи встрани.