Пясъчна буря
- Автор: Роллинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Пясъчна буря». Краткое содержание книги:
Сафиа се стресна. Ходжата беше племенен шаман, задължително жена. Ходжите бяха пазители на знанието, изцелителки, оракули. Кои са тези хора? Докато вървеше напред, усети полъх на жасмин във въздуха. Уханието я успокои, напомняше и за дома, за майка й, за безопасност.
Болката в раненото рамо обаче я държеше нащрек. Кръвта беше пробила през превръзката и се стичаше по ръката й.
Чу шум от стъпки зад себе си. Погледна през рамо. Третата жена ги беше настигнала. Носеше две неща от товара на камилата. В едната си ръка носеше сребристия куфар, вече поочукан, в който се намираше желязното сърце, а на рамото й лежеше желязното копие с бюста на Савската царица.
Бяха откраднали двата артефакта от Касандра.
Сърцето на Сафиа заби по-силно, полезрението й се сви.
Крадци ли бяха? Спасена ли беше, или отново отвлечена?
Тунелът се протягаше дълбоко в планинските недра. Бяха подминали странични тунели и пещери, отклоняващи се под различен ъгъл. Бързо изгуби чувство за ориентация. Къде я водеха?
Най-накрая въздухът стана като че ли по-свеж, по-наситен с кислород, уханието на жасмина — по-силно. Проходът напред просветля. Вятър подухна откъм гърлото на тунела.
Завиха зад един ъгъл и тунелът се отвори в голяма пещера.
Сафиа пристъпи вътре.
Не, не беше пещера, а огромен купол на амфитеатър. Високо горе на тавана имаше малък отвор към небето. Вода течеше през отвора и се спускаше в дълъг клокочещ водопад към малко езеро отдолу. Пет малки лагерни огъня горяха покрай езерото като върхове на звезда и осветяваха цъфтящите лози, които покриваха стените и висяха на дълги преплетени кичури от тавана, някои стигаха чак до пода.
Този тип геоложки образувания й бяха познати. Една от безбройните понорни ями в района. Някои от най-дълбоките се намираха в Оман.
Сафиа зяпна.
Из пещерата се движеха или седяха и други хора с наметала. Трийсетина. Лица се обърнаха към нея, когато групичката им влезе. Осветеното помещение и напомни за пещерата от приказката за Али Баба.
Само дето тук всичките четиридесет разбойници бяха жени.
На всякаква възраст.
Сафиа влезе с препъване, внезапно почувствала товара от изтощение, гореща кръв се стичаше по едната и ръка, тялото й трепереше.
Жена се изправи край един от огньовете.
— Сафиа?
Тя присви очи да фокусира жената. Не беше облечена като другите. Сафиа не можеше да си обясни присъствието и тук.
— Кара?
01:02
Въздушна база „Тумрайт“, Оман
Касандра се наведе над картографската маса в офиса на капитана. Върху сателитна карта на района тя беше пресъздала картата на кураторката. Със син маркер беше начертала линия от гробницата в Салала до онази в планината, а с червен маркер беше прокарала линия от гроба на Йов към откритата пустиня. Беше оградила с червено крайната им цел, местонахождението на изгубения град.
Въздушната база „Тумрайт“ се намираше само на трийсет мили оттам.
— Колко бързо можете да ми осигурите необходимите запаси? — попита тя.
Младият капитан облиза устните си. Той ръководеше снабдителното депо на Харвест Фолкънс, източника на припаси и бойни материали за военновъздушните сили на САЩ, подсигуряващ базите и войските им в целия тукашен регион. Държеше голям бележник на твърда подложка и отмяташе отделните точки.
— Палатките, заслоните, оборудването, порционите, горивото, водата, медицинските материали и генераторите вече се товарят в транспортни хеликоптери. Ще бъдат доставени на място в седем сутринта според инструкциите.
Тя кимна.
Мъжът продължаваше да се мръщи, загледан в мястото, където трябваше да достави припасите.
— Това е в средата на пустинята. Бегълци се стичат непрекъснато във въздушната база. Не виждам как осигуряването на лагер там ще помогне.
Порив на вятъра издрънча в гофрираната ламарина по покрива на сградата.
— Получихте заповеди, капитан Гарисън.
— Да, сър.
Но в очите му продължаваше да се чете объркване, особено когато погледна през прозореца към стотината мъже, приседнали върху раниците си, повечето заети да проверяват оръжията си, облечени в камуфлажни пясъчни униформи без означения за принадлежност.
Касандра го остави на съмненията му и тръгна към вратата. Капитанът беше получил своите заповеди, предадени по командната верига от Вашингтон. Наредено му беше да и съдейства в материалното обезпечаване на отряда. Гилдията беше подсигурила легендата за прикритието. Отрядът на Касандра беше издирвателна и спасителна единица, пратена да помогне на бегълците, които се изтегляха пред настъпващата пясъчна буря, и да участва в евентуални спасителни операции по време на самата буря. Разполагаха с пет високопроходими камиона с огромни гуми за пясък, с един осемнайсеттонен високоскоростен пясъчен трактор M4, два транспортьора и шест от едноместните хеликоптерни шейни, всяка прикрепена към камион с открита каросерия.