Не се връщай
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #18
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Не се връщай». Краткое содержание книги:
Ричър идва, за да се срещне с новия командващ офицер майор Сюзан Търнър. Досега е разговарял с нея само по телефона, но тя го е заинтригувала достатъчно, за да реши да измине над 2000 км от Южна Дакота до Вирджиния.
Сюзан Търнър обаче не е зад бюрото си. Изпратена е в Афганистан. Заместникът й му съобщава две новини. Първата е, че ще бъде съден за престъпление, извършено преди шестнайсет години, за което Ричър не си спомня. Втората е дори по-шокираща — той има дъщеря на 14 години и майката е предявила иск за издръжка.
Ситуацията се влошава — двама бандити го нападат още първата нощ, майор Търнър се оказва в ареста, не в Афганистан, а адвокатът й е жестоко пребит. Ричър, който е говорил последен с него, е единственият заподозрян. Явно е засегнал сериозни интереси. На хора, високо в йерархията.
Когато е заплашен, човек може да се бие или да бяга.
Ричър избира да се бие.
Телефонът му иззвъня миг преди да седне на мястото си, и той го включи. Повечето от пътниците също провеждаха разговори, докато се настаняваха.
Обаждаше се Едмъндс от Вирджиния.
— Току-що получих сведенията за Кандис Дейтън, които изисках от Седемдесет и пета част.
— Нали ти казах, че не си я спомням?
— Приеми извиненията ми. Би трябвало да не бъда толкова скептична.
— Нямаш грижи. Самият аз почти повярвах, че всичко това е истина.
— Поразпитах и за приятелите на Крю Скъли.
— И?
— Поддържа близки отношения с един свой състудент от Уест Пойнт. Кариерата им се е развивала успоредно. Поисках сведения от пет различни източника и всички без изключение посочиха един и същ човек.
— Кой е той?
— В момента заема длъжността заместник началник-щаб, отговарящ за разузнаването.
— Това обяснява доста неща.
— Имат сходни биографии. Съседи са в Джорджтаун и членуват в едни и същи клубове — някои от тях ексклузивни.
— Богати ли са?
— Не са безумно богати, но водят удобен, макар и малко старомоден начин на живот. Знаеш как е при подобен род хора. Комфортът им струва няколко милиона.
— Как се казва този човек?
— Гейбриъл Монтеки.
— Права си за сходните биографии — кимна Ричър. — Гейб и Крю. Звучи като името на бар в околностите на Харвард. Или като на магазина, от който си купуваш скъсани джинси за триста долара.
— Тези са едри риби, Ричър. Истински великани. А ти не разполагаш с никакви улики срещу тях.
— Мислиш като адвокат. Между другото, в момента се нуждая именно от адвокат. Аз съм невинен гражданин и не искам да се раздухва онова, което се случи, след като ме заключиха за две изфабрикувани истории. Ако съм успял да изчезна, значи съм имал пълното право да го направя.
— Майор Съливан работи по въпроса. Тя ще настоява за сваляне на всички обвинения, които са напълно скалъпени.
— Кажи й да побърза. В момента тръгваме обратно в компанията на полуофициален ескорт. Не искам никакви циркове на „Рейгън Нешънъл“. Разполага с шест часа.
— Ще й предам.
Гласът на стюарда обяви, че вратите се затварят, и помоли за изключването на всички електронни уреди. За пръв път в живота си Ричър с готовност изпълни инструкциите на екипажа и пъхна телефона в джоба си. Самолетът се отдели от ръкава и започна да рулира. Броени минути по-късно излетя над океана, описа широк обратен завой и носът му отново се насочи на изток. Прелетяха над крайбрежието на Санта Моника и продължиха да набират височина. Северен Холивуд и скоростната магистрала „Вентура“ останаха от дясната им страна, заедно с Вайнленд Авеню, закусвалнята с паркинга и къщата със синята врата.
Секунди по-късно всичко това потъна някъде далече долу, а после изчезна.
Оказа се, че в първа класа не е много лесно да се води тристранен разговор. Главно заради широките кресла и голямото разстояние от мястото до илюминатора от едната страна и вътрешното място от другата. А и членовете на екипажа непрекъснато сновяха между тях и сервизното помещение, за да ги отрупват с безплатна храна и напитки. Всичко това помогна на Ричър да разбере защо хората правят връзка между богатството и комфорта, но явно за сметка на общуването. В крайна сметка Еспин напусна мястото си и седна на облегалката на Търнър, а самата тя се облегна на рамото на Ричър. Така вече можеха да се виждат и чуват.
— Ако се наложи да поискам заповед за Морган, очевидно ще ме попитат за характера на въпросната конспирация — каза Еспин. — Затова направете всичко възможно да получа една хубава и достоверна история още преди да сме напуснали този самолет. Ако не я получа, ще се наложи да преосмислим специалния ви статут.
— Няма да стане така, Пит — поклати глава Ричър. — Това не е прослушване за някой филм, а и в случая ти нямаш право на глас. След като кацнем на „Рейгън Нешънъл“, всеки си тръгва по пътя, независимо дали имаме история или не. А ти ще ни помахаш за сбогом, дори това да не ти хареса. Имаш избор как да го направиш — здрав и с усмивка или от инвалиден стол със счупен крак. Това са основните правила, разбрахме ли се?
— Но след като сме споделили цялата информация, с която разполагаме, нали?
— Абсолютно, можеш да си спокоен. Между другото, капитан Едмъндс току-що докладва, че Крю Скъли действително има един много близък приятел, който се казва Гейбриъл Монтеки.
— Така и трябва да бъде — кимна Еспин. — Съученик от прогимназията?