Скарпета

25.

За пръв път, откакто Марино я нападна миналата пролет, Скарпета се озова насаме с него. Остави куфарчето за медицински експертизи до вратата на банята и двамата с Марино погледнаха раирания матрак под прозореца на спалнята. Пердетата бяха дръпнати. После заразглеждаха снимките как е изглеждало леглото, когато е пристигнала полицията, с меките секси дрехи на него. Сега, когато бяха само на сантиметри един от друг и нямаше хора, които биха могли да ги чуят, между двамата се възцари неловкост.

Големият показалец на Марино почука по снимката на дрехите върху идеално оправеното легло.

— Смяташ ли, че е възможно убиецът да е направил това, сякаш е изживявал някаква фантазия след случилото се? Да си е фантазирал как тя се докарва в червено за него или нещо подобно?

— Съмнявам се — отговори Скарпета. — Ако такова е било намерението му, защо не го е направил? Можел е да я накара да облече всичко, каквото поиска.

И също посочи с показалец снимката на дрехите: нейният беше по-малък и от кутрето му.

— Дрехите са сложени така, сякаш някой крайно организиран човек е планирал какво ще облече — каза Скарпета. — Точно както е приготвила всичко останало за вечерта: след методично обмисляне. Мисля, че така е правела всичко. Определила е точно времето за приготвяне на вечерята, вероятно е извадила виното от хладилника, така че да е с температурата, която е искала. Приготвила е масата, подредила е цветята, които е купила от пазара. Била е по пеньоар, може би току-що е взела душ.

— И си е избръснала краката, нали?

— Не е имало какво да бръсне — отговори Скарпета. — Не си е махала космите по този начин. За тази цел е ходела на дерматолог.