Убийства в Манхам

Обърнах се, когато една млада полицайка се приближи до мен. Скрежът пращеше под краката й. Беше облечена в черно палто, а лицето й беше бяло и ужасено.

— Доктор Хънтър? Извинявайте, че ви оставих да чакате. Ето, тук е.

Отидохме заедно до групата полицаи, които ни чакаха. Подадох ръка и се запознах с всеки един от тях. Отдръпнаха се, за да мога да се приближа до обекта, който ни беше събрал тук.

Трупът лежеше в една падина. Усетих, че ме обзема обичайното чувство за професионално дистанциране, когато огледах положението на тялото, структурата на кожата и разпилените кичури коса.

Приближих се и започнах работа.