Дъщерята на президента
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илияна Петрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дъщерята на президента». Краткое содержание книги:
Пол не хранеше илюзии, че хората отиват в рая, но тъй като не вярваше нито в рая, нито в ада, това нямаше значение. Интересуваше го какво се случва тук и сега. Изрече всички подходящи думи на съчувствие към семейство Майърс. Дори поседя с тях, след като майката се разрида, докато бащата я прикрепяше с невиждащ поглед, а неговите утешителни думи свършиха. Опита се да не мисли за собствения си живот и двамата си синове, да избяга от мисълта как би реагирал, ако някой дойде при него с непоносимата вест. Имаше брат, който загина на Сомалийския полуостров в служба на родината. Дори Пол не знаеше подробности за мисията му. Но и не искаше да научи нищо повече за смъртта му. Просто го погреба с почести и се върна към работата си.
След като три пъти провери дали го следят, Пол мина по открития коридор на втория етаж на мотела, пъхна ключ в ключалката на една стая в дъното, отвори вратата и влезе.
Нина Милър седеше на леглото. Дългите й крака бяха изпънати напред и кръстосани в глезените. Беше си свалила практичните обувки и изглеждаше прелестно в перленобялата копринена риза. Сивата й вълнена пола се беше вдигнала леко около мускулестите й бедра. Също като Пол, тя беше чудесен тенисист. Всъщност така се и запознаха. Сега при всяка възможност, което естествено не се случваше често, играеха смесени двойки.
Нина остави книгата, която четеше — „Летен дъжд“ от Маргьорит Дюрас, първо издание. Пол й я подари за рождения ден миналата година. Беше любимият й роман.
— Изглеждаш очарователно.
Тя се усмихна.
— Мога да приема това за сексуален тормоз на работното място.
— Това не е работно място. — Пол се наведе и я целуна по устните. — И не е тормоз.
— Ласкател.
Пол придърпа стола и седна до нея.
— Какво имаш за мен?
Тя му подаде дебела папка от кафяв картон.
— Проверих досиетата на всички служители от управлението на вътрешната сигурност във Вашингтон. Мисля, че всички са чисти освен Гарнър.
— Хю ми е заместник. — Пол поклати глава. — Не. Прекалено е очевидно.
— Точно затова съветникът по национална сигурност го е вербувал. — Тя посочи отворената папка, която беше съставила. — През последните осем месеца Хю се е срещал пет пъти с човек на име Смит. — Тя се разсмя. — Можеш ли да повярваш? Както и да е, господин Смит е акупунктурист на Хю. Кабинетът му се намира до този на физиотерапевта на съветника.
Докато прелистваше папката, Пол отбеляза:
— Виждам, че срещите им съвпадат и в петте случая.
Нина сплете ръце в скута си.
— Какво искаш да направя?
Пол отмести папката настрани и се наведе над нея.
— Знам какво искам да направя аз.
Нина се закикоти и хвана главата му с ръце.
— Говоря сериозно.
— Никога не съм бил по-сериозен. — Устните му докоснаха ямката на шията й.
— Как е приятелят ти Джак Макклюр?
— Ммм…
Пол вдигна глава.
— Какво означава това?
Тя направи презрителна гримаса.
— Нали не ревнуваш, Дени?
— Нямам представа за какво говориш.
Тя го отблъсна.
— Понякога си толкова закостенял.
— Мисълта ми беше, че като се има предвид фактът, че Хю Гарнър мрази Макклюр до смърт, вероятно ще измислим начин той да се погрижи за Хю вместо нас.
Устните й се изкривиха.
— Какви макиавелистки мисли ти минават през главата.
Пол се засмя самодоволно, докато разкопчаваше перлените копченца на ризата й.
Тя хвърли папката на пода до леглото и каза:
— Сближих се колкото мога с Джак. Още обожава бившата си жена.
— Горкият несретник.
— Няма за какво да се притесняваш. Ти нямаш сърце.
— Присмял се хърбел на щърбел. — Той я сграбчи похотливо. — Във всеки случай какво по-добро от една неангажираща връзка?