Пустинното копие

– Ти ще станеш Госпожа Драс, щом се появяват малките – промълви Рена, – дори онзи раиран безделник да не ти помага в отглеждането им.

Рена огледа животните в помещението и откри вероятния баща.

– Добре да се грижиш за котенцата си – предупреди го тя с тих глас, за да не чуе баща ѝ, – или ще се върна и ще те хвърля във водното корито.

Лежа будна цяла нощ, докато Харл хъркаше до нея, и още преди да проникне първият слънчев лъч през капаците, вече бе сложила кашата на огъня и бе отишла до кокошарника в обора, за да събере яйцата. Свърши останалата част от сутрешната си къщна работа с ясното съзнание, че всичко това ѝ е за последно, а докато се трудеше, не спираше да поглежда към пътя нагоре.

Не ѝ се наложи да чака дълго. В далечината се чу препускане, но заглъхна, преди да се приближи прекалено много. Скоро след това Коуби пристигна от завоя по пътя, потен и задъхан.

– Препусках през целия път – каза той и я целуна. – Нямах търпение да те видя.

Шишарка имаше нужда от почивка и Коуби я върза зад обора, а Рена извади вода от кладенеца. Кобилата запи жадно, след което запаса трева, докато двамата се хвърлиха в обятията си. Не след дълго Рена вече се беше навела, подпирайки се на стената на обора с поли набрани на кръста.

И точно там ги завари Харл.

– Знаех си! – извика той и замахна здраво с вилата си към главата на Коуби. Дръжката го удари по слепоочието и го запрати настрана.

– Коуби! – извика Рена, дотича при него и го хвана в ръцете си, докато той се опитваше да се изправи.

– Усетих, че нещо ста’а, момиче, кат’ те видях да цивриш зарад’ котките – каза Харл. – Да не мислиш, че баща ти е нек’ъв идиот?

– Не ме интересува! – извика Рена. – Ние с Коуби сме влюбени и аз си тръгвам заедно с него!

– Ядроните да ме вземат, ако стане – каза Харл и я сграбчи над лакътя. – Веднага си завличай задника в къщата, ако ти е мила кожата!

Но месестата ръка на Коуби улови китката на Харл, извъртя я и я издърпа от Рена.

– Съжалявам – каза той, – но няма да ви позволя да направите т’ва.

Харл се обърна към него и изсумтя.

– Е, момче, да не ка’еш после, че не си си го изпросил – каза той и ритна Коуби силно в чатала.

Панталоните му все още бяха набрани около глезените и Коуби нямаше никаква защита от тежкия ботуш на Харл. Той се срина на пода, стискайки се между краката. Харл блъсна Рена на земята и надигна вилата, за да нанесе няколко безмилостни удара по Коуби, който лежеше беззащитен.

– Гледай ти какъв побойник – изсъска Харл. – Бас ловя, че през живота си не си бил в истински бой.

Коуби пусна чатала си и се опита да се разкара от пътя, но панталоните му все още бяха на възел и го спъваха, докато той крещеше след всеки удар.

Накрая, когато падна окървавен на земята, останал без дъх, Харл заби вилата в калта и извади дългия си нож от канията на колана си.

– Казах ти к’во ше напра’я, ако пак те фана с дъщеря ми – каза той, приближавайки се. – Кажи сбогом на топките си, момче.

Коуби се изцъкли от ужас.

– Не! – извика Рена, хвърли се на гърба на Харл и го омота с ръце и крака. – Бягай, Коуби! Бягай!