Изчезналата Библиотека

Думите на Арно по време на разговора преди толкова месеци... Сега Емили осъзнаваше, че са били част от подготовката й. „Обръщали ли сте внимание колко много университети по цял свят използват същата остаряла програма? Една версия тук, друга там, но по същество е едно и също... Същата тази система, Емили. Навсякъде.“ Тогава коментарът прозвуча просто приятелски - оплакване, породено от леко раздразнение. Но сега, след наученото оттогава, беше очевидно, че Арно се е опитвал да й каже нещо. Нещо специфично.

„Показвал ми е входа“ - осъзна тя.

Придърпа дървения стол по-близо до бюрото, отпусна лявата си ръка на клавиатурата и взе мишката с дясната. Познатият интерфейс в синьо и бяло на каталога OLIS се появи на екрана и зачака инструкции, както правеше във всеки час на деня и нощта. И както Атанасий беше споменал за способността на Пазителя да достига библиотеката, каталогът беше достъпен на всяко място и по всяко време - на всеки компютър, на всеки телефон, на всеки айпод. Наистина универсален достъп в най- пълната му форма.

Емили потърка ръце, внезапно осъзнала, че пръстите й треперят толкова силно, че не знае дали ще е в състояние да пише.

„Успокой се - сгълча се тя. - Стъпка по стъпка.“

После мина през последователността, превърнала се във втора природа за нея през дните на специализацията й: избра главната база данни за цялата университетска колекция - и старинните, и античните екземпляри - и натисна на „Търсете по избрани думи“, за да извика интерфейса на търсенето за напреднали. Появиха се три прозореца за търсене, които й позволяваха да оформи търсенето си както иска.

„По някакъв начин - помисли си тя - това ще ме доближи до входа. До истинската мрежа. До библиотеката.“

Въпросът беше как. Интерфейсът на GEOWEB беше изчистен и прост: само няколко полета за търсене и бутон „започнете търсенето“ на бял фон. Нямаше място за скрити подпрозорци или замаскирани линкове. „Трябва да е нещо, което ще въведа аз - реши. -Последователност от термини - като цяло, разширен комплект пароли.“

Затвори очи и се помъчи да се съсредоточи. На страницата имаше три полета. Първите улики на Арно се състояха от три фрази. Сега главорезите на Съвета разполагаха с думите, които бе написал на хартията, но съдържанието беше запечатано в паметта на Емили. Започна да пише бавно, като си спомняше всяка фраза точно, дума по дума, и ги въведе в трите полета:

1. Университетска църква, най-старата от всички тях

2. Да се молиш между две кралици

3. Петнайсет, ако е до сутринта

Загледа се в трите фрази в малките полета за търсене на монитора. Тези думи я бяха изпратили на другия край на света, а сега отново се бяха събрали на едно място. „Това е входът“ - помъчи се да се ободри Емили с надеждата, че единствените три фрази, за които се сещаше, ще свършат работа. Раздвижи мишката и решително натисна на „започнете търсенето“.

Надеждите й незабавно бяха разбити.

На страницата, която се отвори, нямаше нищо и сърцето на Емили се сви. По-конкретно, екранът пред нея оповестяваше „Открити 0 страници“ и връщаше обратно фразите й във ввд на предложение за сложно търсене в най-горната част на екрана. Но това предложение се оказа просто технологична версия на същото. Пак не доведе до нищо.