Изумрудената буря
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Riyria Revelations #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-18-9
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изумрудената буря». Краткое содержание книги:
Задействан е злокобен план. Двама крадци се изправят насреща му.
Бившият наемник Ейдриън Блекуотър се отправя на пътешествие по море, за да открие изгубения Наследник на Новрон. Единствената му надежда: трябва да се изправи срещу безскрупулния и коварен Мерик Мариус. Страхувайки се, че този сблъсък ще бъде непосилен за приятеля му, Ройс Мелбърн се присъединява към стария си партньор за една последна мисия. Пътуването им ги отвежда сред океан измама и предателство, принуждавайки Ейдриън да се върне към минало, към което се е надявал никога повече да не се върне.
От хребета можеха да виждат залива далеч под себе си. От близките до водата сгради се издигаше гъст дим.
— Не успяхме да ги спрем — рече Дърнинг, гледайки как бежанците напускат града. — Ала вие съумяхте да предотвратите експлозията, а аз предупредих Корнелиус, който вдигна тревога, така че спасихме доста животи.
Покачиха се на седлата и Ейдриън хвърли един последен поглед към Тур Дел Фур, където подкокоросваните от морския бриз пламъци обгръщаха улиците.
Глава 26
Разплата
Мерик влезе в залата на имперския палат. Слуги я украсяваха за Зимния фестивал, което трябваше да й придаде празничен вид, ала за Мариус тя беше просто мрачно помещение с прекалено много камънаци и твърде малко светлина. Никога не бе обичал кой знае колко Акуеста. Съжаляваше, че точно тя е столица на Новата империя — империя, чието съществуване бе подсигурил. Той би предпочел Колнора. Там поне имаше стъклени улични лампи.
— А, Мерик — поздрави го Етелред. Регентите, граф Белънтайн и канцлерът се бяха насъбрали край огромната маса. — Или да те наричам лорд Мариус?
— Наистина трябва — отвърна Мерик.
— Тогава носиш добри новини?
— Най-добрите, Ваша светлост. Делгос падна.
— Отлично — Етелред изръкопляска.
Мерик достигна масата и започна да сваля ръкавиците си пръст по пръст.
— Гхазел нападнаха Тур Дел Фур преди пет дни, срещайки само слаба съпротива. Завладяха Дръминдор и опожариха по-голямата част от града.
— А армията на националистите? — попита Етелред, намествайки се удобно в стола си, ухилил широкото си лице.
— Както се очакваше, веднага пое на юг. Повечето от тях имат семейства в Делгос. По всяко време можете да си върнете Ратибор. Дори няма да е нужна армия. Няколкостотин души ще са достатъчни. Бректън може да насочи вниманието си към Меленгар и да започне да подготвя предстоящата инвазия на Трент.
— Отлично! Отлично! — ликуваше Етелред. Салдур и канцлерът се присъединиха към него, усмихвайки се един на друг с облекчение и наслада.
— Какво ще стане, когато гоблините приключат с Делгос и решат да поемат на север? — запита графът на Чадуик. Седнал в другия край на масата, той не споделяше веселостта на останалите. — Чувам, че били многобройни, също така били страховити бойци. Ако са разрушили Делгос, какво ни гарантира, че няма да нападнат и нас?
— Убеден съм, че националистите ще попречат на тези им амбиции, милорд — отвърна Мерик. — Но дори и това да не стане, Ба Ран Гхазел не представляват заплаха за нас. Те са много суеверни и очакват някаква неминуема катастрофа да ги сполети. Искаха Дръминдор като убежище, а не като предна база за предстоящите си нападения. Това ще ви предостави нужното време да превземете Меленгар, Трент, може би дори западната част на Калис. Тогава Новата империя ще властва неоспорвана, а националистите ще бъдат само спомен. Някога независимите търговци-аристократи от Делгос ще помолят империята за помощ срещу гоблините и с радост ще й се подчинят. Така старата империя отново ще бъде факт.
Графът се намръщи и седна.
— Ти наистина си цяло чудо и напълно заслужаваш новата си титла, лорд Мариус.
— Тъй като Гаунт е вече в ръцете ви, а Есрахаддон е мъртъв, договорните ни отношения са изпълнени.
— Засега — рече му Етелред. — Няма да изпусна човек с твоите умения. Искам те в двора си. Лоялността ти ще бъде добре възнаградена.
— Всъщност вече говорих с Негова милост относно позицията на магистрат в Колнора.
— Магистрат, а? Искаш собствен град? Допада ми идеята. Смяташ ли, че ще се оправиш с Диаманта? Предполагам. Така че защо не? Смятай го за изпълнено, лорд магистрате. Но настоявам да не поемаш поста до Зимния фестивал. Искам те тук за празниците.
— Етелред ще се жени и ще бъде обявен за император — обясни Салдур. — Самият патриарх ще ръководи церемонията. Също така и ще изгорим една прословута вещица.
— Не бих го пропуснал.
— Отлично! — Етелред се ухили. — Убеден съм, че условията в града ти допадат? Ако не, камерхерът може да се погрижи.
— Къщата е идеална. Много сте любезен, милорд.
— Все още не разбирам защо просто не останеш в двореца.
— Много по-лесно е да работя, ако не бъда виждан тук прекалено често. А сега, ако ме извините, трябва…