Планетата в края на времето
- Автор: Пол Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планетата в края на времето». Краткое содержание книги:
Тя се прозина.
— Да, знам. Другите диваци… извинявай. Другите хора от фризера понякога също говорят за това. Те го наричат „Бог транспортьор“ или нещо подобно. Глупаво суеверие! Сякаш има някакво свръхестествено същество, което просто за развлечение движи звездите!
— Тогава какво е обяснението?
— Това не се нуждае от обяснение. То просто е факт. — Тя вдигна рамене. — Само че това не е интересна тема, Вик. Всъщност никой не се интересува от това освен… О, да — каза тя и неочаквано се изправи. — Почти забравих Фрит!
Виктор примигна и попита:
— Какво е фрит?
— Фрит не е какво, а кой. Фрит и Форта. Аз им проектирах син. Стари мои приятели. Всъщност котето направих за Балит — сина им. — Той скоро ще навърши двадесет години и е време да получи подарък. — Тя помисли за момент, после кимна. — Да, сигурна съм, че Фрит знае всичко за това нещо. И вероятно ще се заинтересува от теб. Той и Форта са заедно вече почти тридесет години и все още поддържаме връзка.
Виктор се изправи. Почувства изтръпване, сякаш през тялото му бе преминал електрически ток. Целта на живота му може би щеше да се сбъдне.
— Как мога да се свържа с този Фрит? — попита той.
Тя го погледна със съмнение.
— Той е много зает, но предполагам, че ще можем да го видим. — После неочаквано се засмя. — Сетих се! Защо не отидем на празненството на Балит?
— Празненство ли?
— Балит е син на Фрит. Те живеят на луната Мария. Не, момент — поправи се тя. — Живеят на Мария, но мисля, казаха, че ще проведат празненството в семейната жизнена среда на Фрит. — Тя кимна. — Да, Декадак може да ръководи работата тук два дни. За теб това ще е чудесна разходка, а аз бездруго трябва да заведа там гилите на Пели… там е неговият кораб. Сигурна съм, че той ще се зарадва на нашето посещение и тогава ще можеш да споделиш с Фрит всичко, което искаш. — Тя удари Виктор по бедрото, доволна от идеята си. — Ще го направим! И без повече въпроси. Просто ми повярвай, ще прекараме чудесно.
Глава 23
За възрастните спомените са отмора. Това правят хората, когато надживеят всички други — подобно на Уон-Ту.
Възрастните хора поне имат телесни функции, за чието поддържане отделят часове. Те трябва да се хранят, да използват тоалетната, понякога дори да се качват на инвалидни колички и да се оплакват на околните. Уон-Ту нямаше дори тези начини да убива времето си. Той имаше да върши много малко. Всъщност нямаше нищо, което да върши. В изтощената, изчерпана, умираща Вселена Уон-Ту не само не трябваше да прави нищо, за да поддържа живота си, но нямаше много в смисъл на крайници, сила или ефектори54, с които да прави нещо. Фактически умът му все още работеше доста ясно, макар и с потискащо малка скорост. Но всичко си оставаше в ума му. Той нямаше вече никакви полезни принадлежности да превърне някой от импулсите на ума си в действие.
В това състояние Уон-Ту беше щастлив, че поне има толкова много неща, за които да си спомня.
Той, разбира се, имаше много спомени. Ако в жизнените среди на Вселената имаше конкурс за същество, което в безбройните епохи на своето съществуване да има най-много съхранени спомени, над които да размишлява, Уон-Ту щеше да е абсолютен победител. Ако умът на човек остане ясен — а умът на Уон-Ту беше такъв, той би имал много, което да си спомня за живот, продължил десет на четиридесета степен години.
Десет на четиридесета степен години… и може би още много, които ще последват. Това беше едно от нещата, за които Уон-Ту трябваше да мисли, защото имаше още едно решение, което рано или късно трябваше да вземе.
Това решение щеше да е трудно. И точно защото беше толкова трудно, той предпочиташе да не мисли за него. (В края на краищата не се налагаше да бърза.) Онова, за което Уон-Ту обичаше да мисли — единственото останало му нещо, което би могло да се опише като удоволствие — бяха дните, когато притежаваше цялата сила, която някое същество някога би могло да пожелае.
Ах, тези отдавна отминали дни! Дните, когато той безгрижно разхищаваше енергиите на звездите — без мисъл за бъдещето, без наказание за своето разточителство! Когато пътуваше от звезда на звезда, от галактика на галактика (изпълнен с копнеж, той си спомни колко чудесно беше да влезе в нова галактика, ярка, с милиарди и милиарди незаети звезди, и всичко това да е негово!). Когато правеше копия на себе си за общуване и се биеше радостно с тях за оцеляване, когато те се обърнаха срещу него! (Сега си спомняше с радост дори страховете и грижите от онези дни.) Уон-Ту си спомни как се излежаваше на повърхността на някоя звезда, наслаждаваше се на свободното си време в прохладния разкош от шест или седем хиляди градуса (и той беше смятал това за хладно!)… как беше плувал през невероятно плътното ядро на звездата… и как бе лудувал в короната ѝ — при температура до два милиона градуса, — наситена с рентгенови лъчи, как се беше втурвал от повърхността до края на короната и после весело се беше връщал…
54
Работен орган на робот, изпълнително устройство. — Б.пр.