Джъстис

Тя навлече ластичните панталони и торбестата тениска, която падна до под бедрата й. Нямаше сутиен и бикини, но не й пукаше. Когато се изправи пред огледалото, отражението й я гледаше подигравателно. Беше по-бледа от обикновено, очите й изглеждаха зле — сините им дълбини бяха по-тъмни от нормалното, а около тях имаше червени кръгове от плач. Ръката й инстинктивно стисна пистолета, после погледна надолу към смъртоносното оръжие.

— Вече съм готова да се върна.

— Не се нуждаеш от пистолета, Джеси.

— Ще го задържа. — Стисна в юмрук резервния пълнител. — Това не е краят.

— Добре. Задръж го, щом те кара да се чувстваш в безопасност.

Върнаха се обратно в чакалнята и младата жена се насочи право към Тайгър. Той стана от бюрото, за да може тя да поеме охраната на половинката си.

— Джеси? Може ли да ми дадеш пистолета?

— Не и докато той не е в състояние да се защити сам.

— Това би могло да продължи с дни — опита да се аргументира той. — Дали са му лекарство, което да му помогне бързо да се излекува, но ще отнеме време. Раната е лоша.

— Тогава ще го получиш след няколко дни.

— Нали ще трябва да спиш. — Въздъхна. — Може случайно да простреляш себе си или някой от околните.

Джеси го погледна в очите.

— Знаеш ли какво е гражданска война, Тайгър? — Той се намръщи. — Това е нещо, което се е случвало и преди. Искаш ли да узнаеш най-лошата част от историята? Обикновено се повтаря. Няма да ти дам пистолета и няма да се махна от Джъстис, освен ако не трябва да използвам тоалетната. Тогава ти можеш да го пазиш.

— Знам какво е гражданска война, но това няма да се случи с Видовете. За онези петима мъже, които ви нападнаха, свободата бе твърде нова и те не разбираха как стоят нещата отвън. Това никога няма да се повтори.

— Какво ще кажеш за другите от това съоръжение за тестване? Не можеш да знаеш дали те няма да представляват опасност за сигурността му. Не знаеш на какво са били подложени от персонала на Мерикъл, че да изпитват такава омраза към всеки, който не е като тях и нямаш представа какво се е случвало там вътре. Те не са били свободни достатъчно дълго, за да разберат, че не всички хора са като онези, с които са живели досега. За тях аз съм враг и обвиняват него, че ги е предал, след като ме избра за своя съпруга.

Вратата на Медицинския център се отвори и Джеси се напрегна. Ели и половинката й Фюри влязоха вътре и се запътиха към нея.

— Спрете! — нареди им Тайгър. — Тя се закле да убие всеки, който приближи в рамките на три метра от вратата на болничната стая. — Погледна към Джеси. — Може ли да дойдат при теб? Ели е човек, а Фюри също е един от най-доверените приятели на Джъстис.

Ели пребледня.

— Джеси? Всичко е наред. Чухме какво се е случило. Миналата нощ бяхме изключили телефона и сутринта спахме до късно.