Опасно наследство

— Дванадесет хиляди. — Погледът на аукциониста се върна към предните редици.

— Видя ли се ти самият с външния министър?

— Боже мой, не, новак съм за това — каза Адам. — Имам късмет, ако успея да видя Лорънс, да не говорим за външния министър.

Робин се засмя.

— Според мен имаш късмет, че изобщо ти предложиха място във Външно министерство.

— Съгласен съм — каза Адам и се подсмихна под мустак. — Просто неочаквано се освободи място.

— Какво искаш да кажеш с това „неочаквано“? — попита Робин, разочарована, че през последния половин час много малко от въпросите й получаваха ясен отговор.

— Мога да ти кажа само, че се наложи един от стария екип на Лорънс да бъде „пенсиониран предварително“.

— А вярно ли е за Романов? — попита тя. Все още отчаяно се опитваше да открие какво се беше случило след последната им среща.

— Тринадесет хиляди — каза аукционистът, като погледна отново дамата в центъра.

— В края на краищата, той едва ли би оцелял дълго, след като открият, че при размяната на Тауър Бридж си върнал на руснаците копието, а Романов ти е връчил оригинала — каза Робин.

— Нищо не се чува за него оттогава — каза невинно Адам. — Цялата информация, която имаме, ни кара да вярваме, че неговият шеф Заборски скоро ще бъде сменен от някой си Юрий Андропов.

— Четиринадесет хиляди — каза аукционистът и се усмихна на мъжа на предния ред.

— Какво стана, когато представи документите, доказващи, че твоят баща не е внесъл отровата в килията на Гьоринг?

— След като руснаците потвърдиха автентичността им — каза Адам, — Лорънс посети официално командира на полка и му връчи заключителните доказателства.

— И как реагираха?

— Ще има служба в памет на татко и освен това са възложили на някакъв художник да нарисува портрета му за полка. Майка ми е поканена да го открие в присъствието на офицерите, които са служили заедно с баща ми.

— Четиринадесет хиляди първи път — каза аукционистът и вдигна чукчето. — Четиринадесет хиляди втори път…

— Какво ще кажеш за един празничен обяд в „Риц“? — попита Адам, доволен от развитието на продажбата.

— Не, благодаря — каза Робин.

Адам я погледна с изненада.

— Няма да е много забавно, щом на всеки мой въпрос отговаряш с официалната версия на Външно министерство.

— Съжалявам — притесни се Адам.

— Не, не е честно от моя страна — каза Робин. — Сега ти си вътре в нещата и предполагам, че не е лесно. Вероятно така ще си умра, без да разбера какъв договор е имало вътре в иконата.

Адам не издържа погледа на момичето, което бе спасило живота му.

— Или ще открия истината чак през 1996, когато документите се обнародват.

Адам бавно вдигна глава.