Един по един
- Автор: Картер Крис
- Серия: Robert Huntur #5
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-260-0
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Един по един». Краткое содержание книги:
С тези мисли Робърт Хънтър разглежда фотографии от пресен случай на убийство, когато телефонът звънва. От отсрещната страна не се представят, а принуждават Хънтър да посети някакъв интернет адрес. На екрана се появява зловеща картина. Потресени, полицаите в екип с ФБР безрезултатно се опитват да проследят по електронен път първоизточника на този кошмар. Но убиецът не е аматьор и умело въвлича Хънтър в демоничната си игра.
Следват още анонимни обаждания. Още адреси. Още набелязани жертви, за които куршум в тила е само избавление.
Още с първия си роман „Хамелеонът се завръща“ Крис Картър влезе в листата на големите криминални автори. Телеграфният стил, подправен с много напрежение, и изобретателните му герои са негова безусловна запазена марка.
— Прието и съгласен — отговори капитанът и даде знак на Люк, който носеше пушка за разбиване на ключалки.
Люк пристъпи напред, подготвяйки оръжието, и от разстояние петнайсет сантиметра се прицели в юрната панта на вратата, а после кимна на Фалън, показвайки му, че е готов.
— Добре, Бета — каза капитанът в микрофона. — Стреляме по моя команда след три… две… една…
Разнесоха се изстрели.
103.
Изстрелите експлодираха в тихото утро и отекнаха в другите къщи. Люк взриви двете панти и ключалката за по-малко от три секунди. Щом беше изстрелян последният куршум, капитан Фалън ритна силно вратата, запращайки я в дневната.
Джонсън също беше взривил пантите и ключалката на задната врата за същото време. Дейвис ритна вратата.
Осемте командоси от специалните части носеха картечни пистолети „Хеклер и Кох“ — компактно деветмилиметрово оръжие, изключително мощно и точно в стрелба от близко разстояние. Всичките бяха експертно обучени за такива ситуации.
Тичайки приведени, трите екипа пъргаво влязоха в къщата. Червените лазерни мерници на картечните им пистолети затанцуваха из стаята като дискотечни светлини.
Предната врата водеше право в малка, правоъгълна дневна. Завесите бяха спуснати и единствената светлина проникваше през широко отворената врата. Във въздуха се въртяха облачета дим и прах, осветени от неравни ивици слънчева светлина.
Наредени в клинообразна атакуваща формация по трима, членовете на екип Алфа нахлуха в дневната и с невероятна бързина и точност провериха всеки ъгъл и вероятно скривалище. Вътре имаше две кресла, диван, телевизор върху дървен шкаф и ниска маса за кафе. Стените бяха голи, с изключение на една-единствена сватбена снимка.
Екип Алфа огледа стаята за четири секунди.
— Дневната е чиста — съобщи Фалън в микрофона, а после прекоси помещението и излезе през вратата от другата страна.
Екип Гама влязоха след тях.
Екип Бета бързо провери малката кухня в задната част на къщата, която беше още по-тясна заради квадратната маса, поставена до източната стена.
— Кухнята е чиста — докладва Дейвис.
Той и другите двама командоси от екип Бета минаха през кухнята и излязоха през вратата. Озоваха се в коридор, който водеше към предната част на къщата и стълбите за втория етаж. Когато те стигнаха догоре, екип Алфа влезе в срещуположния край на същия коридор.
Екип Алфа веднага зави наляво към трапезарията. Вратата вече беше отворена. Стаята беше по-малка от дневната и по-голямата й част беше заета от квадратна маса от стъкло и стомана и две големи лавици с книги. И там стените бяха голи. Помещението беше празно и нямаше място, където да се скрие висок и едър човек като Греъм Фишър.
— Трапезарията е чиста — съобщи капитанът.
Морис, единият от другите двама командоси от екип Алфа, вече беше отворил с ритник вратата на мокрото помещение на долния етаж, запращайки я върху стената с бели плочки. Две от плочките се напукаха от удара. Вътре нямаше никого.
— Мокрото помещение долу е чисто — извика той.
Стълбището беше завело екип Бета в дълъг седем метра коридор на горния етаж. Там имаше пет врати — две вдясно, две вляво и една в дъното. От строителния план на къщата тримата командоси знаеха, че първата врата вдясно е на малък килер. Вратата беше затворена. Втората врата вдясно щеше да ги заведе в първата от трите спални, средна по размер, вероятно използвана от Брандън Фишър. Вратата й също беше затворена. Първата врата вляво беше на едната баня. Вратата беше отворена. Втората врата вляво щеше да ги заведе в по-малка спалня. Вратата беше затворена. В дъното на коридора се намираше голямата спалня, където имаше втора баня. Последната врата също беше отворена.
Движейки се бързо като мълния, екипът провери първата стая вляво — банята — и първата стая вдясно — килера — за две секунди. И в двете нямаше никого.
Докато Дейвис и Луис отваряха втората врата вляво, на най-малката от трите спални, Джонсън ги прикриваше в гръб.
Стаята беше превърната в семпъл кабинет, където имаше само бюро от пресовано дърво с компютър и принтер, канцеларски стол, тапициран с черна кожа, претъпкана с книги библиотека и бежово метално шкафче. Там също нямаше никого.
— Първата спалня е чиста.
Двамата командоси излязоха от кабинета и се насочиха към втората врата вдясно — втората спалня. Джонсън натисна дръжката на вратата, но беше заключена. Ключалката не изглеждаше много стабилна.