Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Пътят на коприната
Пътят на коприната - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пътят на коприната

Электронная книга - «Пътят на коприната». Краткое содержание книги:

1260 година. Рицар тамплиер с тайнствено тъмно минало, фанатичен монах доминиканец, екзотична дъщеря на татарски хан и много исторически личности оживяват в напрегнато пътуване по Пътя на коприната. Заснежени планини, огнени пустини и враждебни номади ги съпровождат към неизвестното. Монахът е пратеник на папата, рицарят трябва да му съдейства в изпълнението на сложната задача да уговори важен съюз и да посее християнството сред непознати народи, а от жената воин се изисква да ги преведе през Покрива на света.Политика, сблъсъци, противоречия между героите, добро и зло, любов и омраза, грях и доброта в увлекателен разказ за епични приключения от Светата земя до Монголската империя.Колин Фалконър е роден през 1953 г. в Северен Лондон. Амбицията му да стане професионален футболист го отвежда през 1974 г. в Австралия, където е нает от местен отбор. Първоначално работи като журналист на свободна практика. Живее в градче в Западна Австралия. От 1990 г., пише трилъри, исторически романи и детски книги. Автор е на сатирични произведения, телевизионни, радиосценарии и публицистика. Романите на Колин Фалконър са преведени на 20 езика и са публикувани в 23 страни, Българските читатели го познават от неговия световен бестселър „Харем“.„Тамплиерите, Чингис хан, Хубилай хан и Монголската империя са популярни теми в историческите романи, но ПЪТЯТ НА КОПРИНАТА ги кара да оживеят в драматичен сблъсък.“Historical Novel Review
1 ... 125 126 127 128 129 130 131 132 133 ... 149
Перейти на страницу:

Неговите подвизи обаче само му бяха спечелили среща с палача на Кайду.

Духовете на Синьото небе наистина си бяха направили шега за нейна сметка. Най-накрая беше открила мъж, който доказа, че е по-добър в ездата от нея, и този мъж трябваше да умре. Тя коленичи пред него, държеше малка дървена купа с вода. Топна кърпа във водата и започна да почиства раните му.

— Защо не се възползва от възможността да избягаш? — повтори тя.

— Първо ти ми отговори на един въпрос — рече той. — Знаеше ли какво е намислил баща ти?

— Аз съм дъщеря на хан. Не мога да се омъжа за варварин.

— И затова си помисли, че ще избягам, за да си отърва кожата, вместо да се боря за теб.

— Всеки разумен мъж би се възползвал, когато му се предостави възможност да се спаси.

— Никой разумен мъж не би седял в някаква забравена от Бога равнина на хиляди левги от родното си място. Никой разумен мъж не би си продал земите, за да служи пет години като монах и войник. Никой разумен мъж не би скитосвал до другия край на земята. — Премигна бавно, сякаш се пробуждаше. — Не ми отговори на въпроса. Попитах те дали знаеше замисъла на баща ти.

— Знаех го, разбира се.

Свали шала от лицето си. Приведе глава, долепи устни до раната на рамото му и започна да смуче съсирената кръв.

— Какво правиш? — прошепна той. Чувстваше зъбите ѝ, захванали плътта около мускула, леки подръпвания като сукалче на гръд. Устата ѝ беше влажна и гореща.

— Трябва да почистя раната.

— Спри — нареди ѝ той дрезгаво.

Тя се отдръпна отново от него и го погледна озадачена. В очите ѝ имаше бистрота, която за пръв път съзираше.

— Но така раната ще се възпали.

— Остави ме.

— Това ли искаш?

— Не, но ме остави.

По устните ѝ имаше кръв. Мирисът ѝ предизвика възбудата му, но не от парфюми и мазила, а от кръв, кожа и пот.

— Не може да се ожениш за татарска принцеса — каза тя.

— Как мисли да ме убие баща ти?

— Както повелява обичаят да се постъпи с хора от високо потекло и с изключителни качества. Ще те увият в килим и конете ще те стъпчат, така кръвта ти да не се пролее на земята и да донесе лош късмет на племето — неочаквано тя протегна ръка и го докосна леко, там където биеше сърцето. — Смелостта ти не знае граници. Трябваше да избягаш, когато можеше. Такъв беше планът ми; баща ми също участваше в съзаклятието. Не исках да стане така.

Жосеран не я слушаше. Дори сега единственото, за което мислеше, беше за дъха ѝ, топлината ѝ, очите ѝ и както толкова често се беше чудил, тялото ѝ. Погледът му отново издаде мислите му.

— Невъзможно е — каза тя.

— Умолявам те.

Двамата мълчаха един безкраен миг. После тя стана и отиде до входа на юртата. Жосеран си помисли, че си тръгва. Вместо това тя спусна покривалото на шатрата и се върна.

116

Хутлун свали ботушите си и тежките си плъстени панталони. Разхлаби кожуха си и го остави да падне.

Жосеран затаи дъх. Устата му пресъхна, както се случваше безброй пъти, докато прекосяваха пустинята. Щом това трябва да е последна ми нощ на земята, за нищо друго не ме е грижа. Това стига. Желанието му беше по-силно от мъчението на кантата, ужасната болка в рамото и страха от смъртта.

Копринената риза, която носеше под своя дел, стигаше малко под талията ѝ. Свали я през главата си. Кожата ѝ беше лъскава като бронз, мускулите под плътта ѝ бяха опънати като тетива на лък от стоенето цял живот на стремената на коня. Като всички уйгурски жени по тялото ѝ нямаше и косъмче. Имаше свежи бели белези по дясното си бедро и десния си пищял. Жосеран си спомни как вълчата глутница се нахвърли отгоре ѝ в деня на лова и предположи, че белезите са от този сблъсък.

Тя коленичи, обкрачила краката му. Жосеран простена от безсилие. Не можеше да я докосне, не можеше дори да я целуне заради кангата. Тя седя така дълго време, коленете ѝ бяха от двете му страни, погледът ѝ — прикован в неговия.

Вдигна разкъсаната му и изцапана с кръв копринена долна риза и той почувства как пръстите ѝ галят кожата на слабините му. По лицето ѝ имаше леко смръщване от съсредоточаването ѝ, сякаш иска да запечата всяка извивка на тялото му в паметта си. После приведе глава и го целуна по гърдите, малки, нежни целувки, подръпваше лекичко кожата му със зъбите си.

Улови лицето му в ръцете си.

— За това ли захвърли живота си на вятъра?

— Сега ти си единственото, което ме интересува.

— Ще останеш разочарован. Когато свърши, ще ти е чудно за това ли си рискувал толкова много. Съединяването на жребеца и кобилата е естествено като вятъра и дъжда.

— Знаеш, че е много повече. Ти и аз сме един дух, едно сме.

Смъкна плъстените му панталони надолу по бедрата му.

1 ... 125 126 127 128 129 130 131 132 133 ... 149
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)