Полет 6
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-769-038-8
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Полет 6». Краткое содержание книги:
Но разгневените пътници не знаят, че ги грози смъртна опасност. Загубата на радиовръзка, както и редица сигнали от тайните служби водят централите на НАТО и ЦРУ до заключението, че самолетът е отвлечен от терористи, които се готвят да нанесат удар по европейска столица. След атаките срещу Световния търговски център светът е нащрек. Президентът на САЩ е готов да нареди свалянето на пътническия самолет, изтребителите са във въздуха… Животът на 350 души виси на косъм.
Изумително напрежение, запомнящи се характери, поглед отвътре към света на разузнаването…
Адмирал Сандерсън отпусна двуметровото си слабо тяло в един стол и отново закима мълчаливо, докато президентът говореше.
— В момента гледам същия кадър. Няма да затварям.
Той натисна „изчакване“ и огледа стаята, преди да спре пръст на бутона, който щеше да го свърже на живо с тактическата зала на Пентагона, вече пълна с хора. Ако отвлеченият „Боинг 747“ преживееше близката си среща с Либия, на сцената щеше да излезе Шести флот. „За съжаление“ — помисли си той. Много по-добре беше да оставят либийците да унищожат самолета и да понесат бурята от негодувание, отколкото флотът да го направи.
Сандерсън хвърли поглед към един млад майор от ВВС, зачислен към екипа, и се опита да си спомни кога самият той беше с флотския еквивалент на чин старши лейтенант. Понякога беше объркващо, помисли си той, да бъдеш едновременно бивш началник-щаб на ВМС и да трябва да реагираш като цивилен в качеството си на началник на кабинета в Белия дом.
— Сър, доближават го — каза майорът, като посочи екрана.
— На какво разстояние от границата е в момента? — попита Сандерсън.
— МиГ-овете в момента влизат в алжирското въздушно пространство. Боингът на „Меридиън“ все още е на десет километра от тях, но след десет километра ще бъде точно на три километра западно от границата.
— Но все пак извън либийското въздушно пространство, нали?
— Да, сър. Без съмнение. НРС казаха, че са проверявали изчисленията си до припадък и записват всичко.
Компютърното изображение на либийската граница показваше как тя остро завива на запад. Самолетът летеше на север към най-западната й точка. Четирите изтребителя МиГ-21 бързо скъсяваха дистанцията, вече очевидно във въздушното пространство на Алжир, макар че алжирците нямаха достатъчно добро радарно покритие на тази част от Сахара, за да разберат.
— От разузнаването казват, че поне две от бойните глави на ракетите им са в активен режим на търсене — каза майорът от ВВС с осемгодишен опит като пилот на F-15 „Ийгъл“. — Имат сигнал. Иначе казано, една от ракетите вече го е хванала. Ето втора… и трета.
Бил Сандерсън пое дълбоко въздух. Атаката се развиваше твърде бързо.
— Колко време още имаме с този спътник? — попита Сандерсън, като чу как ехото от въпроса му се предава към Шантили, за да последва почти незабавен отговор.
— Четири минути, но няма пауза. Следващият вече е на позиция зад хоризонта.
— Имаме прихващане от пета, шеста и седма ракета… и осма. Осем ракети са на позиция за стрелба.
Изтребителите летяха един до друг в редица, като следяха боинга от 12 километра разстояние.
— Сега е на пет километра от границата и продължава да се доближава — каза майорът. — Най-близката точка е след четирийсет секунди.
— Ще се опитат да направят така, че останките да паднат в Либия — каза Сандерсън. — Мога да се обзаложа, че са се прицелили в десните двигатели, за да го принудят да се завърти надясно след удара. Ще изстрелят четири ракети в дясното крило, а после ще го довършат, когато очевидно прекоси границата.
В нощното небе на изток от десет минути мигаха червени самолетни светлини, но никой на борда на Полет 6 не ги беше забелязал в първоначалното объркване. Изведнъж една стресната пътничка забеляза другите самолети и каза на съседката си, а после в целия салон плъзна откритието, че не са сами.
Синди първа чу това, наведе се и забеляза светлинките, които мигаха в далечината от дясната страна на боинга. Тя предаде информацията на Джени, която накара Робърт Макнотън да погледне.
— Трудно е да се каже — заключи той. — Има няколко светлини, така че сигурно става въпрос за изтребителите на някоя държава, които ни следят.
Робърт отвори екрана на компютърната карта, за да включи картината. Вторачи се в него, докато картината показа карта на Северна Африка с означения на политическите граници, после тихо подсвирна.
— Боже господи — промърмори най-вече на себе си, без да забележи, че Брайън Логан също е залепил нос на един прозорец от дясната страна.
— Какво? — попита Джени.
Робърт почука по екрана.
— Либия. Намираме се извънредно близо, а това е много опасно. Изобщо не вярвам, че нашият откачен командир се е погрижил да ни осигури разрешение за преминаване през нея.
— А какво ще стане без такова разрешение? — попита Джени.