Насрещен вятър
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-769-021-3
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Насрещен вятър». Краткое содержание книги:
Но командирът на полета, Крейг Дейтън, бивш военен пилот, не може да позволи да бъде задържан без неоспорими доказателства човекът, който е бил главнокомандващ на американската армия. И буквално отвлича поверения му самолет. В Рим и в Лондон ги очаква същата заповед. Белият дом едва ли може да предложи светкавично решение, без да предизвика гнева на международната общност.
Докато самолетът е във въздуха, адвокатите на двете страни се сблъскват в съдебната зала. Но горивото на малкия боинг свършва…
— Само това ли?
— Е, може… може и да съм му казал… или някак да съм намекнал… че сме действали по преки заповеди от Кралските военновъздушни сили и Белия дом.
— Преки…
— Преки заповеди. Казах му, че е секретно. Той отвърна, че не иска да знае повече.
— Да, представям си. И аз не бих искал.
— Напоследък почва да се държи като Шулц от „Героите на Хоган“. Гледал ли си го? Помниш ли стария Шулц? Щом Хоган или неговите момчета врътнеха някой номер, Шулц се провикваше: „Нищо не знам!“.
— Завиждам на Шулц. И тъй… в близките няколко часа няма да изхвръкнем на улицата.
— Да, поне дотогава. Лети ли ти се до Мейн?
— Имам ли избор?
— Не.
— В такъв случай от какво зависи дали ще летим, или не?
— Най-вече от това дали президентът Харис ще успее да си осигури билет за редовен полет. Ако не успее, тогава нещата опират до времето, ветровете в горните слоеве на атмосферата, грижливото планиране и възможността някой да ни откаже разрешение за излитане.
— Смяташ ли го за сериозна заплаха?
— Да, така смятам. Засега нямам никакви вести от въздушния контрол, но за пряк полет ще трябва да използваме Северноатлантическата навигационна система, а това могат да ни откажат без каквито и да било обяснения.
Аластър кимна.
— Ще бъде точно толкова лесно, колкото да се сплаши един въздушен инспектор с обаждане от американски сенатор. Едно телефонно обаждане на Камбъл до съответните хора, и изобщо няма да се отлепим от земята.
Лондон, Англия
Държавният секретар Джоузеф Байър остави слушалката и се облегна назад с ръце зад тила, докато седналият наблизо сътрудник го гледаше въпросително. Цяла минута Байър не му обърна внимание, отмервайки грижливо необходимото време, за да подчертае, че е водач на глутницата, както обичаше да се нарича.
— Чудиш ли се какво искаше този път президентът, Андрю? — попита накрая той, без да откъсва поглед от отсрещната стена.
— Да, сър.
— Искаше да знае защо, след като вече знаем, че Харис и Райнхарт са в Дъблин, не сме там да им държим ръцете.
— Да, сър.
— Знаеш ли защо?
— Не, сър. По-точно, струва ми се, че знам, но не чух какво му отговорихте.
— Казах му, че адвокатът на Харис настоява да командва парада, а Харис настоява да оставим нещата в негови ръце, тъй че просто ще изчакаме да го арестуват, а после ще отлетим да оправим положението. Щом не иска помощ от нас, тъй да бъде. Само ще следим ситуацията. А дотогава нека Харис се поизпоти.
— Да, сър.
— Междувременно повикай останалите. Трябва да се свържем с Ирландия по официалните канали.
— Вие не обичате Харис, нали, сър?
— Няма нищо общо с политиката, Андрю. Чух какво е заявил мистър Камбъл на онова заседание — че Харис съзнателно одобрил използването на изтезания и убийства. Дълбоко съм разтревожен, че може наистина да има подобен запис.
— И ако има?
Байър отпусна ръце и се завъртя към сътрудника си.
— Ако има, Джон Харис дори не си и представя как е загазил, а нас ще въвлече в ужасен скандал. Нямам думи да ти опиша каква вреда може да нанесе на американската външна политика.
Дън Логер, Ирландия — Южен Дъблин
Почитаемият съдия Джералд О’Конъл бе запокитил малкия електронен будилник в отсрещния ъгъл на стаята, защото проклетата машинка най-нагло си позволяваше да буди един висш магистрат от Върховния съд, преди да е готов за връщане към реалния свят.
Трийсет минути по-късно той неохотно си призна, че дори и в празник някак не върви човек да се въргаля самичък в леглото до десет часа.
Съдията се извъртя, седна и провери настроението си. То се оказа необичайно кисело. Да спи сам бе едновременно мъчение и разкош. Откакто съпругата му замина на екскурзия до Съединените щати, можеше да се излежава на воля, но липсата на женска компания го дразнеше. Мисис Елизабет О’Конъл беше все още хубава, секси и силно желана — особено в този момент, по дяволите. А какво правеше тя? Вместо да изпълнява съпружеските си задължения, хойкаше нейде на другия край на света заедно с шантавата си сестра.
Ще я тикна на топло за оскърбление на съда, непременно ще го направя, помисли си той, доволен, че жена му няма как да узнае за тази мисъл. Макар и не червенокоса, тя бе ужасна в гнева си, а желанията му понякога я вбесяваха.