За всичко се плаща

— Мислех, че вие ще ми кажете. Защото похватите са типично ваши.

— Това е недоразумение. Моите хора не са получавали такава задача.

— Проверете, ако обичате — студено каза Настя. — И утре ми докладвайте. Защото нещо не ми харесвате. — Тресна слушалката, без да се сбогува, и звънливо се разсмя.

— Какво ти става? — слисано я погледна Алексей. — Да не откачи? Защо се кикотиш?

— Ох, Льошик, не всичко е спокойно в Датското кралство. Моят обожател чак се задави от учудване. Явно някой от неговите хора е решил да влезе в битката преди шефа, без да чака команда. Хем вече за втори път се излагат. Сега съм сигурна, че и със снимките е станало същото. Някой е искал да се натегне пред боса, а само му е навредил. Защото босът е искал с тези снимки да ме укроти, да ме сплаши, та да стана послушна, а неговият лакей очевидно не е бил посветен в тези планове и се е задействал по собствена инициатива. И вкъщи се е промъкнал така. Ще ме спукат от смях!

— Знаеш ли, Асенка, чувството ти за хумор е някак особено — поклати глава Льоша. — Обаждат ти се по телефона и те заплашват, а на теб ти е смешно.

Настя моментално стана сериозна. Седна на масата срещу мъжа си и обхвана с две ръце чашата с кафе, както правеше всеки път, за да стопли ледените си пръсти. Поради лошите си кръвоносни съдове тя постоянно мръзнеше и ръцете й вечно бяха студени.

— Смея се, слънчице, защото времето за плач и страх свърши. Весело ми е, защото разбрах какво трябва да правя занапред и как да го правя. И дори това да не даде резултата, който очаквам, поне по-лошо няма да стане. А човек, който е успял да схване, че по-лошо не може да стане, престава да плаче и да се страхува и се развеселява. Имаме ли нещо за пиене?

Льоша я погледна внимателно. Обикновено Настя вкъщи, извън празниците, пиеше само мартини преди лягане — вместо приспивателно, но и това се случваше рядко. Тя беше равнодушна към алкохола, не обичаше коняк и водка, както впрочем и различни вина, дори много добрите. Освен мартини, пиеше с удоволствие само полусладко шампанско.

Той извади от шкафчето бутилка мартини и две високи чаши, наля във всяка по малко и ги сложи на масата.

— За какво ще пием?

— За простотата, Льошик. Простотата е най-умното нещо, измислено от човечеството. Дори най-сложната конструкция може да бъде извадена от строя с най-прости действия. И нека пием именно за тези действия.