Проклятието на инките [bg]

- Знаех си, че си ти - отвърна Уилсън. - Единстве­но духът на велик и могъщ човек като Франсиско Пи­саро би могъл да ме привлече тук, както направи ти.

- Ще бъдеш завинаги мой слуга - обяви епископът.

- Бил си убит от приближените ти... и си избрал да живееш отново - каза Уилсън. - Ти наистина си бог.

- Нима знаеш за живота ми?

- Знам всичко, което има да се знае, Велики. През 1541 г. двайсет и пет войници е мечове в ръце нахъл­тали в дома ти по време на вечерен прием. Започна­ла битка. Макар и невъоръжен, ти си се бил рамо до рамо с полубрат си Алкантара. Той умрял пръв, гла­вата му била отсечена пред очите ти. С ловко движе­ние ти си изтръгнал меча на един от нападателите и храбро си поразил двама души, след което си прони­зал трети. Но докато си се опитвал да извадиш меча от тялото, други ти се нахвърлили и някой забил нож в гърлото ти. След като си паднал на пода, си бил пронизан безброй пъти от всички страни.

Лицето на епископ Франсиско се скова от гняв.

- А те трябваше да са мои приятели - изръмжа той.

Преди Уилсън да успее да отговори, дълбокият глас продължи:

- Не скимтях и не молех за милост. Не... това е за слабите! Нарисувах огромен кръст на пода със собствената си кръв и извиках: „Ела, мой верен меч, спътник във всичките ми дела! Спаси ме, могъщи Исусе, Господарю на света, за да мога да отмъстя в отвъдното! Ще живея отново!“ - Епископът се беше задъхал от ярост, окървавената му уста пръскаше слюнка.

- Онези, които са те убили, са били предатели! - каза Уилсън. - И ги е сполетял подобаващ край. Диего де Алмагро бил заловен и екзекутиран, а гла­вата му била погребана отделно от тялото като пре­дупреждение към другите никога да не произнасят името му. Без глава той не би могъл да иде в Рая или Ада и бил обречен завинаги да скита отчаян и сам в света на духовете.