Бойни действия [bg]

Тогава си спомни за клетъчния телефон на Уорнър Бикинг.

Върна се обратно в стаята. И двамата агенти от охраната имаха клетъчни телефони. Единият беше прострелян от куршумите. Другият се бе счупил при падането. Худ се огледа.

«Това е стая за охраната, по дяволите! — каза си. — Трябва да имат телефон.»

Прокара ръце по пулта. Наистина имаше. Беше скрит до най-долния монитор отдясно. Вдигна слушалката, върху която светеха цифрите. Стисна я в треперещата си ръка и набра номера на Бикинг, но той навярно все още разговаряше с Оперативния център. Худ се зачуди дали на някой друг в историята му се е случвало да чака насред кипящата битка, за да се обади по телефона.

Върна се да погледа мониторите, докато линията се освободи. Бикинг вдигна след второто иззвъняване.

— Да?

— Уорнър, Пол е.

— Господи боже! — нервно се изсмя той. — Надявах се да не е някоя грешка. Какво откри?

— Всички тук са мъртви. Някакви вести от Оперативния център?

— Казаха ми да почакам, докато се опитат да ни пратят хора — каза Бикинг. — Последно разговарях с Боб. Подготвяли нещо, но не можел да ми съобщи какво.

— Навярно се е страхувал, че подслушват връзката. — Поклати глава. — В момента обаче наблюдавам мониторите и не виждам никой да отива… почакай.

Проследи група мъже, вероятно сирийска бойна част, които се движеха по един от коридорите.

— Какво става? — попита Бикинг.

— Не съм сигурен, но ми се струва, че армията пристигна.

— Къде?

— Като че ли в другия край на коридора, в който съм аз.

— По-близо до нас ли?

— Да.

— Дали не би трябвало да изляза и да ги посрещна?

— Мисля, че не — отвърна Худ. — Очевидно са се насочили точно към вас.

— Навярно имат заповед да изведат навън посланиците — предположи Уорнър. — Може би е най-добре да се върнеш тук.

— Може би.

Стрелбата в другия край на коридора, в посока, противоположна на приемната зала, се усилваше. Скоро бунтовниците щяха да стигнат до офиса на охраната.

Худ продължи да наблюдава мониторите. Войниците не проверяваха в други стаи, нито пък се пазеха от нещо. Вървяха напред с изненадваща увереност. Или просто бяха смели, или нямаха представа колко опасно е положението. Или пък не се страхуваха от нападение.

В служебните му задължения влизаше постоянно да допуска заговори. Една от основните функции на Оперативния център беше винаги да си задава въпроса „Ами ако?“, когато се сблъскаше с убийство, извършено от самотен атентатор, или с бунт на слаба до този момент фракция. Той не бе параноик на тема конспирации, но не беше и наивен.