![Хана [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/0/4/hana-bg-download.jpg)
Хана [bg]
- Автор: Сулицер Поль-Луи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Бояджиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Хана [bg]». Краткое содержание книги:
Тогава тя познава за пръв път любовта, предателството, насилието. Години по-късно малкото момиче се е превърнало в известна жена, ръководеща истинска империя от предприятия и магазини за козметика. Преди това жаждата за приключения я е отвела в Австралия, Лондон, Париж, Виена. През цялото време Хана пази спомена за Тадеуш, когото търси из целия свят, за да се опита да осъществи своята първа любов.
Прототип на героинята е известната „императрица“ на козметичната индустрия Елена Рубинщайн. „Императрицата“ е заглавието и на книгата продължение, която „Златорог“ също подготвя.
Книгата е бестселър в десетки страни, от Америка до Япония.
В този момент те двамата избухнаха в смях и обясниха, че просто са искали да разберат докъде ще отстъпи в щедростта си. Шегували се. Искат да бъдат истински съдружници и да поемат за своя сметка всичко, което трябва да поемат, ни повече, ни по-малко. „Един въпрос, може ли, Хана: къде сте учили вашия френски? Наистина е много любопитен на моменти!“ (Това беше един от редките пъти в нейния живот, когато се почувства смутена, почти обидена от този типично френски хумор, за чието съществуване изобщо не бе подозирала, но най-накрая се засмя с тях.)
В Сидни трябва да отидат при Дайна Уотс, която ще ги научи какво трябва да правят. Не, нея самата сигурно няма да я има. Вероятно ще бъде в Мелбърн.
Сподели с тях чая в пет часа, после и вечерята, като ги караше да й разказват за Париж. Посвети следващата сутрин да ги подготви още малко. Категорично държеше на стила в обзавеждането, който те трябваше да спазят до най-малката подробност — бяло, наситено червено и лакирано в черно дърво, поради липсата на абанос, много скъп за такова начало.
Беше предвидила да остане в Балард четири-пет дни, ако не и повече, после да отиде в Бендиго и най-накрая в Аделаида, за да открие новите си агенции в трите града. Просто не беше за вярване, ала срещата й с тях изведнъж уреди всичките проблеми. И макар от недоверчивост да ги засипваше с порой от въпроси, отговорите на французите затвърдиха мнението й, че наистина е хванала редки птици.
Изпратиха я до влака. За малко да тръгнат с нея, толкова голямо беше разбирателството между тях. Но все пак трябваше да уредят някои въпроси, да се освободят напълно от договора си с Лахлан, да си намерят друго жилище, да поразузнаят по̀ на запад, най-напред в Аделаида. Разбраха се, че оттам ще й изпратят доклад.
… Истината беше, че не искаше да й се мотаят в краката през следващите дни. Интуицията й подсказваше, че търсейки само представители, може би е намерила нещо по-добро: общо решение за цяла Австралия. Стига обаче братът на Режи Фурнак да отговаря поне малко на описанието, което му бяха направили. Възможността изглеждаше толкова хубава, че тя предпочиташе да е сама, за да я обмисли основно.
Във влака, който летеше към морето и я отнасяше в Мелбърн, тя както винаги отново се зае със своите сметки. Оставаха й около хиляда и петстотин лири. Почти колкото сумата, взета назаем от Лотар Хътуил, която тя вече изцяло бе върнала. Но всъщност имаше повече: изминал бе месец, откакто бе взела парахода за Брисбейн и бе започнала обиколката си, а в първите дни на юни, съгласно уговорката й с Бенджамин Ръдж, печалбите за месец май щяха да бъдат преведени в сметката, която тя щеше да открие в Юниън Банк, на улица „Колинс“.
Между осемстотин и деветстотин паунда допълнително.
Повече от две хиляди и триста лири общо. Сума, съвсем достатъчна, за да започне мелбърнската си офанзива.
Големият брат на Режи, Жан-Франсоа Фурнак беше на трийсет и една години. Хана, която бе прочела девет пъти „Тримата мускетари“, веднага го оприличи на Д’Артанян. Той имаше неговите мустачки и присмехулната веселост в лешниковите си очи. Магазинът му на улица „Бърк“ беше рядко елегантен и разположен в четири помещения.
Олицетворяваше идеалният продавач за този вид търговия, притежаваше хитрост, невероятна любезност, която нищо не можеше да помрачи, лукавост, известно свойско нахалство, което само подсилваше безпогрешната му вежливост, която и без това никога не се променяше; седемте му продавачки се притичваха с балетна стъпка само при един негов поглед.
Хана го провери: влезе в магазина като обикновена клиентка…
Тя дори купи нещо: блуза от креп с буфан ръкав и украса от накъдрен муселин, за която плати седем гвинеи, цяло състояние и истинска лудост, „да не забравя да му поискам отстъпка, ако ще работим заедно“.
Употреби два часа, за да направи своя избор, като нарочно докара продавачките до отчаяние с непрестанните си капризи, като в същото време следеше неговите реакции с безстрастен поглед на ловец. Най-после той разбра играта й и дойде при нея:
— Лъжа ли се или имате и нещо друго на ум, освен обикновена покупка?
Онова, което се разигра в този миг, в секундата, решението, което взе, несъмнено определи австралийското й бъдеще, но преди всичко целия й живот по-нататък. В момента, когато се готвеше да започне преговорите с Фурнак, тя вече се видя как заминава за Европа, как търси Тадеуш, открива следата му, намира го, омъжва се за него, има от него деца, тоест затваря кръга, установявайки живота си завинаги.