Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа». Краткое содержание книги:
Зеленокожият войн ритна към краката на врага си, но предателят отскочи. Оркът го застигна с брадвата, още докато краката му бяха във въздуха.
Убиецът изгледа Брокс втрещено, когато острието на брадвата премина едновременно през бронята и гърдите му. Предателят залитна назад, все още вкопчен в меча си. Оркът се засили и отново кръстоса оръжие с ранения убиец.
Противникът му се надигна със задъхване. Държеше меча в готовност и почти предизвикваше врага си да го нападне.
Брокс замахна… и за негово удивление убиецът хвърли оръжието си и извика:
— За Азшара!
Брадвата се заби в гърдите му, без да срещне съпротива. Нощният елф залитна напред, мъртъв още преди тялото му да докосне напоената с кръв земя.
Дишайки тежко, ветеранът пристъпи към трупа. Той го подритна с крак, но войникът не се размърда.
Джарод дойде при него. Капитанът стискаше ръката си, но иначе изглеждаше ненаранен. Един войник, който ги беше последвал дотук, помагаше на офицера.
— Ти го уби! — каза Шадоусонг. — Чудесно! Браво!
Но ушите на орка бяха глухи за тези думи. Той се обърна и погледна към сцената, заобиколила лорд Рейвънкрест. Неколцина от последователите на благородника го носеха високо над хаоса, докато се опитваха да го изведат извън битката. Очите на командира бяха затворени и изглеждаше като заспал, но Брокс ясно виждаше, че не е. Челюстта на нощния елф висеше свободно и едната му ръка, избегнала подкрепата на преданите носачи, висеше безжизнено по начин, който престарелият войн познаваше твърде добре.
Брокс се беше провалил. Господарят на замъка Блек Руук бе мъртъв.
Армията нямаше водач.
Зловещото създание с копитата наклони глава. Страхотно се забавляваше.
— Не обичаш ли изненадите, Малфурион Стормрейдж? Или съм станал нещо толкова по-голямо, че ограниченият ти ум не може да го обхване и да разбере какво съм бил някога? — Той се поклони подигравателно. — Нека се представя наново! Лорд Ксавиус от Зин-Азшари, по-късно на служба при нейно величество… и по-късно мъртъв.
— Аз… видях те как умираш! — извика друидът. — Разкъсан на парчета…
— Уби ме, искаш да кажеш! — прекъсна го Ксавиус, а веселието за миг изчезна от изражението му. — Разпръсна ме из небесата!
Той пристъпи към нощния елф, което отговаряше на надеждите на Малфурион. Колкото по-надалеч от Тиранде беше адското изчадие — някогашен съветник на Азшара, толкова по-добре.
Елфът смътно си спомняше от легендите създанията, чиято форма носеше сега мъртвецът. Наричаха ги сатири — магически демони, обладаващи смъртоносна хитрост и интелект.
— Ти ме уби — продължи Ксавиус и отново се ухили заплашително. — И ме обрече на дори по-лоша съдба! Бях се провалил в очите на благородния, великия Саргерас… И както е в правото му на бог, той ме наказа с безкрайна жестокост…
Малфурион бе виждал ужасите, извършени от Пламтящия легион, и можеше с лекота да си представи точно колко жестоко е било наказанието на Ксавиус. Милостта бе нещо напълно непознато на демоните.
Чудовищните изкуствени очи проблеснаха и сатирът продължи:
— Нямах уста, но пак крещях. Нямах тяло, но чувствах болка отвъд способностите ми да я опиша. Обаче не винях своя господар и повелител, защото той вършеше само необходимото. — Но макар че каза това, рогатото създание потрепери за момент. — Не, през цялото изпитание запазих една мисъл. Споменът кой ме доведе до подобен ужас.
— Стотици умряха заради теб — отвърна друидът, опитвайки се да привлече сатира още по-близо. Ако искаше да използва някоя магия срещу ужасяващия Ксавиус, трябваше първо да го отдалечи достатъчно от Тиранде. — Безброй изклани невинни.
— Несъвършените! Замърсените! Светът трябва да бъде прочистен за онези, които ще боготворят Саргерас!
— Саргерас ще унищожи Калимдор! Пламтящият легион ще унищожи всичко!
Ксавиус се изсмя.
— Да… ще го направи.
Заявлението му хвана Малфурион неподготвен.
— Но ти току-що каза…
— Това, което глупаците искат да чуят! Което онези като добрия капитан Варо’тен или Аристократите си мислят… в което аз някога вярвах! Саргерас ще прочисти света за своите поклонници… а после ще го унищожи, за наказание, че изобщо е жив. Виждаш ли колко е просто?
— Тоест колко е кръвожадно и побъркано, нали?
Сатирът сви рамене.
— Зависи от гледната точка…