Dominus [bg]

Отне само няколко минути, за да достигнат думите на папата ново ниво на безумни дебати и спекулации. Светът не беше готов за появата на странника, но явно беше още по-мал- ко подготвен за напускането му. Все едно по този начин беше длъжен да приеме, че има нещо невероятно около него, па дори само поради това, че беше в центъра на събитията, които разтърсиха обществото.

Водеше се ревностен дебат в един публичен форум, дали странникът беше онова, което мнозина смятаха: завърналият се Христос, ангел, Божи пратеник. Милиони вярващи бяха твърдо убедени в това, милиони противници го отхвърляха непреклонно. Но всички знаеха, че историята на мъжа ще продължи да съществува; че ще имат достатъчно време за размисли, дебати и спорове. Не че нямаше всичко да приключи внезапно, с много въпроси, на които нямаше да бъдат дадени отговори. Появата на непознатия беше разделила страната, беше разделила обществото, но внезапната му смърт беше обединила хората, поне в този момент.

Погребението му щеше да се извърши при затворени врата. Човекът беше „докоснал“ света, но Ватиканът беше взел решение, че в чест на смирения характер на мъжа отпътуването му от този свят няма да се превърне в спектакъл. Вече се носеха слухове относно това решение. Знаеше ли Ватиканът кой беше той наистина? Криеха ли нещо? Защо не позволяваха тялото му да бъде видяно? Теориите на конспирацията се редяха една върху друга. Но Ватиканът, спазващ репутацията си, все още пазеше някои тайни.

Денят най-накрая отмина и когато нощта се настани върху Вечния град, тя донесе друг вид мрак със себе си. Заедно с тази нощ се спусна и споделена тъга, която се простираше много отвъд хълмовете и кулите на Рим. Тъга, че нещо е било отнето, че нещо е било изгубено. Тъга, че нещо е било променено завинаги и светът може никога да не узнае защо.