Спирала
- Автор: Ремик Анди
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спирала». Краткое содержание книги:
Там, където армиите са безсилни срещу самотен убиец, съществува тайна организация, известна като Спиралата.
Призванието й е да води подмолна война срещу всяка религиозна и политическа принадлежност.
Агентите й изпълняват тайните си мисии по целия свят във вечната битка за оцеляването на цивилизацията.
Но сега е атакувана самата Спирала. И ако тя загине, светът ще загине с нея.
— Продължавам на юг към Мексико — там има един-два нелегални склада, където да заредя. — Лангън се изплю, за да прочисти устата си от праха, и разтърка уморените си очи.
Картър кимна.
— Ако ми трябваш, ако нещата станат много напечени, ще те намеря с ЕКуба. Врагът сигурно ще засече сигнала, но майната му, така или иначе ще ми диша във врата, ако се стигне до това.
Лангън кимна уморено.
— Само гледай да ми оставиш достатъчно време да поспя, преди да ме караш да се спускам от небесата да те спасявам. Разбра ли ме?
— Естествено.
— Картър, ама наистина си много гаден. — Лангън се ухили.
— Старая се. — Картър го почука по шлема и изчезна в сумрака.
Лангън затвори кабината; след секунди перките се завъртяха и команчито се издигна във въздуха, описа полукръг ниско над земята и отново се насочи към океана.
Нощта бе гореща и влажна. Оттатък залива се чуваше далечен шум от някакво парти, последваха няколко изстрела и писъци. Вълните залюляха пълна с трупове яхта-дискотека, осветена от прожектора на военния кораб, който току-що я беше направил на решето с картечниците си.
В три след полунощ широките магистрали бяха притихнали. Гумите на колата — Корвет VI2 — тихо съскаха. Мощният двигател почти не се чуваше. Наташа се наведе в тапицираното някога купе и се загледа над спокойните тъмни води на плажа.
— Винаги съм си мечтала да видя Калифорния.
— Не сме дошли на почивка — напомни й Картър.
След ядрения взрив Лос Анжелис бе поливан няколко седмици от въздуха с намаляващи радиацията химикали — пестицид, благодарение на който градът по принцип оцеля, но който не можеше да направи нищо за хилядите магазини, домове и обществени сгради, които бяха погълнати от огненото море. Лос Анжелис се възстановяваше, но все така непрекъснато на ръба на анархията. Полицията и военните просто не можеха да се справят със задачата да помагат на милионите, обречени на мизерия и радиационно отравяне.
Утрото наближаваше. Картър отби при един крайпътен мотел. Плати за стая и се върна с ключовете. Помещението бе семпло и чисто. Картър се загледа към банята и въздъхна.
— Душ. Бръснене. И… нормална тоалетна. Рай, Валхала. Шибано блаженство.
Наташа се промъкна покрай него и заяви:
— Аз съм първа!
И затръшна вратата пред носа му.
Картър само се ухили на Джесика.
Тя се просна на широкото легло. Косата й се разпиля на ветрило зад нея. Мръсната й парцалива пижама по никакъв начин не можеше да намали естествената й красота.
— Веднага се връщам — внезапно каза Картър и тръгна към вратата.
— Нали каза, че искаш да се окъпеш и да се избръснеш?
— После. Трябва да свърша някои работи. Нали ви казах, имам някои приятели тук.
— Картър?
— Да?
— Ще ми намериш ли някакви дрехи? Изнесох се от Руб ал’Хали на пожар.
— Ще видя какво мога да направя.
Затвори вратата и след миг корветът потегли в огромен облак смърдящи газове.
Джесика лежеше. Изтощението си казваше думата. Придърпа раницата и погледът й падна върху покритите й с мръсотия ръце и черни нокти. Усмихна се. Навремето това никога не би се случило — мръсотията бе нещо невъзможно. Но сега нещата се бяха променили.
Извади плановете на QIII и се загледа в сребърния диск.
— Дано да си заслужаваш неприятностите — промърмори и отпусна глава върху възглавниците. Сториха й се меки и луксозни — пълна противоположност на последния ден…
Господи, само толкова време ли беше минало?
От Спирала_Q?
От Фойхтер и нексовете?
От убийствата…
Потрепери, затвори очи и за първи път от дни успя да се отпусне.
Облиза сухите си устни. Леглото бе толкова удобно, че й се искаше да се разплаче от благодарност. Ох, да се свие на кълбо и да спи милион години. Да се свие и да забрави…
Образите прелитаха в ума й.
Нексове.
Нексове с автомати.
Фойхтер: наблюдава как товарят безжизнените тела в камионите.
Процесорът, който й говореше по терминала. Предупреждението.
Наистина ли бе QIII? Или някой гениален хакер? Или пък бе предупредена от някой от Спирала_Q А може би бавно, но съвсем сигурно полудяваше?
Разтърка очи. Възможностите бяха много…
Да, биха могли да я предупредят. Спиралата би могла да я предупреди — това беше възможно… малко вероятно, но възможно… Но защо точно нея? Защо само нея? А другите? Адамс и Йохансен? Скелтър? Ралф?