![Цялата истина [The Whole Truth - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/1/cyalata-istina-the-whole-truth-bg-download.jpg)
Цялата истина [The Whole Truth - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шоу и Кати Джеймс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Цялата истина [The Whole Truth - bg]». Краткое содержание книги:
Зловещите машинации на Дик Пендър водят до кървав инцидент в лондонския мозъчен тръст Финикс Груп, свързан с китайското правителство. Целта е да бъдат натопени руснаците. Случайна жертва на атентата става Ана Фишер, чийто годеник е Шоу — наемен убиец, принуден да служи на тайна международна разузнавателна агенция.
Шоу е твърдо решен да разкрие цялата истина за смъртта на Ана. По стечение на обстоятелствата негов партньор в опасното начинание става Кейти Джеймс — блестяща журналистка, чиято кариера е провалена от алкохола. Тя възприема каузата на Шоу като последна възможност да възстанови репутацията си. За Шоу и Кейти има само две възможности: да разобличат Крийл или да станат негова жертва.
— Трети път подред, мътните да ги вземат! — подвикна към Франк той. — Не е ли по-добре да я изведем от страната?
— Мисля по въпроса.
— Къде да я откарам този път?
— Локация номер четири. След двайсет минути ще се срещнем там.
Ройс с въздишка поклати глава и седна до Кейти.
— Пак сме на път — промърмори той. — Съжалявам, Кейти.
Шофьорът натисна газта, а едрият мъжага до него се обърна да я погледне. В ръката му имаше голям пистолет.
— Радвам се, че ще ни правите компания, мис Джеймс ухили се Сизър.
Кейти стреснато го погледна, после нещо я убоде в ръката и тя механично сведе очи към спринцовката, която стърчеше от нея. Последното нещо, което видя, беше Ройс, който натискаше буталото. Тялото й бавно се свлече на седалката.
Ройс извади иглата и кимна.
— Бръмбари? — попита Сизър.
Агентът на МИ5 ловко претърси Кейти за проследяващи устройства и поклати глава.
Сизър му подаде миниатюрен трион, задействан от батерии, с чиято помощ Ройс разряза гипса около ръката на Кейти. Ройс внимателно я огледа и отново поклати глава.
Колата намали ход и спря. Агентът хвърли гипса в контейнера за смет и се качи обратно.
— Ще си направят една хубава разходка в случай, че в гипса е имало нещо — промърмори той. — А сега стъпвай на газта!
Шофьорът се подчини. Голямата кола се понесе напред, зави зад ъгъла и изчезна.
Осем часа по-късно частният самолет се приземи на отдалечено летище в Италия. До него спря пикап. Неколцина мъже свалиха сандъка от багажното, натовариха го в каросерията и скочиха в кабината на пикапа. Час по-късно стигнаха до брега. Водите на Средиземно море блестяха под лъчите на залязващото слънце. Сандъкът беше прехвърлен на катера, след което Сизър и Ройс потеглиха към „Шайло“ заедно с хората си.
Екипажът беше освободен за вечерта. На борда беше останал единствено капитанът, изолиран на мостика. Беше му обяснено, че се очакват специални гости, и това му беше напълно достатъчно.
Николас Крийл седеше в библиотеката, заобиколен от първите издания на стари книги. За разлика от повечето колекционери, той не само ги събираше, но и ги четеше. Вратата се отвори и мъжете внесоха сандъка. Но той не се усмихна. Имаше чувството, че никога вече няма да се усмихва.
— Добра работа — обърна се той към Ройс. — Никога не съм се съмнявал, че вашето сътрудничество ще ми се отплати.
— За мен беше удоволствие, мистър Крийл. МИ5 така и не оцени моя потенциал, нито пък ми плащаше както трябва.
Крийл кимна и отправи поглед към Сизър.
— Защо не поканим блестящата мис Джеймс да се присъедини към нас?
Едрият мъж отвори капака и измъкна Кейти навън. Тя току-що беше започнала да идва в съзнание. Положиха я на масата и зачакаха. Няколко секунди по-късно тя се надигна и бавно се огледа.
— Добре дошла, Кейти — любезно поздрави Крийл. — Нали мога да ви наричам Кейти? Никога не сме се срещали, но аз имам чувството, че сме стари познати.
Кейти слезе от масата и се тръшна на близкия стол. Разтърка слепоочията си, докосна ръката си и се намръщи.
— Къде ми е гипсът, по дяволите?
— Решихме, че е най-добре да го свалим — отговори Ройс. — В подобни неща понякога могат да се скрият миниатюрни джипиес устройства.
— Прекрасно знаеш, че беше най-обикновен гипс, идиот такъв! — изсъска тя и внимателно огледа все още пресния белег върху кожата си.
— Щом казваш.
Кейти насочи вниманието си към Крийл.
— Аз обаче ви познавам. Вие сте Николас Крийл. Всеки професионален журналист знае кой сте.
— Поласкан съм. Ще си позволя да отбележа, че изобщо не изглеждате изненадана.
— Когато човек се замисли върху някои неща, списъкът със заподозрените бързо се стеснява. — Очите й за миг се спряха върху лицето на Ройс. — Но за предателството на този не се досетих.
— Разбира се — най-после се усмихна Крийл. — Но човек винаги трябва да има в резерв по някой предпазен клапан. И вътрешен източник. Присъстващият тук мистър Ройс споделя напълно моите възгледи за устройството на света. Възгледи, които вие най-брутално унищожихте. Честно казано, не съм в състояние да изчисля колко струват на света щетите, които му нанесохте.
— Какви щети? Нима предотвратяването на войната между Русия и Китай може да се нарече щета?!
— Война никога нямаше да има, идиотка такава! — изрева извън себе си Крийл. — Студената война беше най-безопасният период в историята на човечеството! Моят план щеше да освободи света! — Уловил смаяния поглед на Кейти, той с достойнство добави: — Да, аз бях освободител! Но благодарение на теб ние завинаги ще бъдем управлявани от диваци, които не ценят човешкия живот. Диваци, които нарушават равновесието и не дават шанс на дипломацията. Светът никога не е бил по-близо до тотално самоунищожение, и то благодарение на теб, Кейти Джеймс! — Произнесе името й с такава погнуса, сякаш никога през живота си не беше изричал по-отвратителни думи.