Дръж се здраво [Hold Tight-bg]

Окачи слушалката.

Тихичко се изкачи по стълбите. Джил си беше в стаята. Дано не я чуе. Всичко си идваше на мястото. През цялото време не й даваха мира две ужасни неща — как така бе станало, че Наш се беше превърнал в сериен убиец точно по същото време, когато Адам изчезна. Хората се майтапят, че лошите работи се случват по три наведнъж, но Тиа досега не бе вярвала в подобни глупости.

Имейлът за партито у Хъф.

Пистолетът в чекмеджето на Гай Новак.

Порновидеото, изпратено на адреса на Доли Луистън.

Какво общо имаше помежду им?

Тиа сви покрай ъгъла и попита:

— Какво правиш?

Джил подскочи от уплаха.

— А, нищо. Играя на брикбрейкър.

— Не е вярно.

— Кое? — Любопитството на Джил бе тема за постоянните им шеги с Майк. Хариет шпионката й казваха. — Играя си само.

Но не играеше. Сега Тиа проумя. Джил не е вземала телефона й само заради игрите. А за да проверява и есемесите й. Не е ползвала компютъра в стаята им, защото е по-нов и по-бърз. Следяла е какво става. Мразеше да се отнасят с нея като с бебето в семейството. Затова ги е шпионирала. Заедно с приятелката й Ясмин.

Невинни детски занимавки, а?

— Значи си знаела, че следим компютъра на Адам, така ли?

— Какво?

— Брет казва, че онзи имейл, от когото и да е бил пратен, е бил изпратен от тази къща. Изпратил го е, после е проверил пощата на Адам, тъй като той не си е бил вкъщи, след което го е изтрил. Досега не ми идваше наум кой е можел или е искал да го стори. Но това си била ти, Джил. Защо го направи?

Джил поклати глава. Но в крайна сметка от майка си нищо не можеш да скриеш.

— Джил?

— Не исках да стане така.

— Знам. Разкажи ми.

— Ами вие двамата унищожавахте сводките. Искам да кажа, за какво ви беше иначе да имате изведнъж и шредер в стаята си? Чувах как по цяла нощ си шепнете. Та дори бяхте маркирали страницата на „Е-СпайРайт“ на компютъра си.

— И ти разбра, че го шпионираме?

— Разбира се.

— За какво тогава прати оня имейл?

— Защото бях сигурна, че ще го видите.

— Не разбирам. За какво ти е било да видим нещо за някакво си несъществуващо парти?

— Защото знаех какво е намислил Адам. Стори ми се адски опасно. Исках да го спра по някакъв начин, но не можех да ви кажа истината за клуб „Джагуар“ и всичко останало. Не исках да му създам неприятности.

Тиа кимна.

— И затова измисли партито.

— Да. Писах, че ще има пиене и наркотици.

— С мисълта, че ще го задържим у дома.

— Да. Че така ще е в безопасност. Обаче Адам избяга. Не очаквах, че ще го направи. Аз обърках всичко. Не разбираш ли? За всичко съм виновна аз.

— Не си виновна ти.

Джил се разрида.

— Нас двете с Ясмин. Всеки ни смята за бебета. Затова шпионираме, разбираш ли? Това ни е игра. Големите крият разни неща, а ние ги намираме. Но точно тогава мистър Луистън каза онова отвратително нещо на Ясмин. И всичко се промени. Другите деца станаха ужасно лоши. В началото Ясмин страшно се натъжи, но после се промени и сякаш нещо откачи. А пък майка й дотогава нищо не бе направила за нея и сигурно е решила, че това е шансът й да помогне на Ясмин.