Един изстрел
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Един изстрел». Краткое содержание книги:
В същото време бившият военен полицай Джак Ричър обикаля плажовете и баровете на Маями в компанията на скандинавска танцьорка. Докато превърта телевизионните канали в хотелската й стая, той попада на репортаж на Си Ен Ен за убийствата в Индиана и чува името Джеймс Бар. С този човек отдавна го свързва една тайна — тайна за потулено зловещо престъпление. Ричър веднага тръгва за Индиана.
Лий Чайлд става все по-добър, а Джак Ричър — все по-популярен и по-силен!
Ан Яни въздъхна. Сведе очи надолу. После вдигна глава и погледна Емерсън. В погледа й се четеше едновременно ярост, срам и ледено достойнство.
— Прекарахме нощта заедно — каза тя.
— Двамата с Ричър?
— Аз и Джо Гордън.
Емерсън го посочи с пръст:
— Този тук?
Тя кимна.
— Същият.
— Цялата нощ?
— Да.
— От колко до колко часа?
— От около дванайсет без двайсет, нещо такова. След края на новините. До следващата сутрин, когато пейджърът ми ме събуди. Защото вие бяхте открили трупа.
— Къде бяхте?
Ричър затвори очи. Припомни си разговора им от предишната вечер, в гаража. През тясната цепнатина в прозореца на колата. Дали й беше казал?
— В стаята му — отвърна Ан Яни. — В мотела.
— Чиновникът на рецепцията не спомена да ви е виждал.
— Оставаше и да ме види! Аз мисля за тези неща.
— В коя стая?
А това дали й го беше казал?
— В осма — отвърна Ан Яни.
— И той не е напускал стаята през нощта?
— Не.
— Изобщо?
— Изобщо.
— Откъде сте толкова сигурна?
Ан Яни отмести смутено поглед встрани.
— Ами, понеже и двамата не мигнахме…
В стаята настана тишина.
— Можете ли да приведете конкретни доказателства? — попита накрая Емерсън.
— Какви например? — отвърна Ан Яни.
— Ами… някакви отличителни белези по тялото, каквито биха могли да бъдат забелязани от човек във вашето положение…
— О, моля ви се!
— Това е моят последен въпрос — настоя Емерсън.
Ан Яни не отговори веднага. Ричър си спомни, че бе включил плафониерата в мустанга и бе повдигнал нагоре ризата си, за да й покаже тръбата от крика. Той раздвижи ръцете си в белезниците и ги постави върху токата на колана.
— Е? — попита Емерсън.
— Важно е — добави Родин.
— Има белег — каза Яни. — Ниско долу на корема. Нещо ужасно.
Емерсън и Родин се извърнаха едновременно и погледнаха Ричър. Той се изправи на крака. Сграбчи с две ръце предницата на ризата си и я измъкна от панталона. Повдигна плата нагоре.
— Достатъчно — каза Емерсън.
— Това пък какво беше? — попита Родин.
— Отпечатък от челюстта на един сержант от морската пехота — обясни Ричър. — Докторите изчислиха, че е тежала някъде около 125 грама. Движила се е с хиляда и петстотин метра в секунда от епицентъра на тринитротолуолов взрив, докато се е блъснала в мен.
Той пусна надолу края на ризата си. Не се опита да го вкара в панталона. С белезници щеше да му е трудно.
— Е, доволни ли сте сега? — попита ги той. — Достатъчно неудобство ли причинихте на дамата?
Емерсън и Родин се спогледаха. Един от двама ви знае със сигурност, че съм невинен, каза си той. А какво си мисли другият, не ме интересува.
— Мис Яни ще трябва да представи показанията си в писмен вид — каза Емерсън.
— Вие ги запишете, аз ще ги подпиша — отвърна Ан Яни.
Родин погледна Ричър.
— А ти можеш ли да представиш доказателства? — попита той.
— Какви например?
— Нещо подобно на твоя белег. Само че по тялото на мис Яни.
Ричър кимна.
— Да, бих могъл. Само че няма да го направя. И ако ме попиташ още веднъж, ще си нагълташ зъбите.
В стаята отново настана тишина. Емерсън бръкна в джоба си и извади ключ от белезници. Внезапно се извърна назад и подхвърли ключа във въздуха. Ръцете на Ричър бяха оковани, но той посегна с дясната. Хвана ключа, стисна го в дланта си и се усмихна.
— Белантонио явно е говорил с теб — каза той.
— Защо си се представил на мис Яни с фалшиво име? — попита го Емерсън.
— Може пък да не съм — отвърна Ричър. — Може наистина да се казвам Гордън.
Той хвърли ключа обратно на Емерсън, пристъпи към него и протегна китки, за му отключи белезниците.
Две минути по-късно Зека вдигна телефона. В слушалката чу познат глас — тих и припрян:
— Не стана. Оня имал алиби.
— Наистина ли?
— Вероятно не. Но няма да навлизаме там.
— И сега какво?
— Сега стой и чакай. Той сигурно вече е на една крачка. Скоро ще стигне и до теб. Бъди готов да го посрещнеш както подобава. С всичко необходимо.
— Не се съпротивляваха кой знае колко — отбеляза Ан Яни. — Не мислиш ли? — Тя запали двигателя на мустанга, даде газ и потегли още преди Ричър да си бе затворил вратата.
— Не съм и очаквал съпротива — отвърна той. — Невинният знае, че доказателственият му материал е слаб. Докато виновният знае, че като ме пуснат сега, до утре сутринта ще съм извън играта.
— Защо?
— Защото държат Роузмари Бар. Отвлекли са я и предполагат, че ще тръгна да я търся. Така че ще ме чакат, готови да ме ликвидират. Ще съм мъртъв, преди да е съмнало. Това е новият им план. Така ще им излезе по-евтино, отколкото да ме тикнат в затвора.