Партньори [The Partner-bg]

Изявата на Бени като беглец, укриващ се от федералните служби, трая кратко. Приятелката му прекара нощта във Франкфурт, после отлетя за Лондон и кацна на Хийтроу по обяд. Тъй като се знаеше за нейното пристигане, митническият служител провери паспорта й два пъти и я накара да чака. Беше с тъмни очила и ръцете й трепереха. Това бе уловено от видеокамерата.

На стоянката за таксита неволно я задържа един полицай, който, изглежда, се грижеше да няма пререждане. Помоли я да застане до две други дами, и да почака малко. Шофьорът, който я качи, беше истински шофьор на такси, но само преди секунди бе инструктиран и му бе връчена малка радиостанция.

— Хотел „Атенеум“, на Пикадили — каза тя.

Шофьорът потегли сред натовареното движение и съобщи с равен глас посоката по радиото.

Не бързаше. Остави я пред вратата на хотела час и половина по-късно. Наложи й се да почака и на рецепцията. Служителят се извини за забавянето, но компютърът бил развален.

Когато им съобщиха, че телефонът в стаята й вече се подслушва, й връчиха ключа и пиколото я поведе. Тя му даде малък бакшиш, заключи вратата, сложи веригата и веднага грабна телефона.

Първото, което я чуха да казва, беше:

— Бени, аз съм. Пристигнах.

— Слава богу — въздъхна Бени. — Добре ли си?

— Добре съм. Страх ме е.

— Някой проследи ли те?

— Не, не мисля. Бях много внимателна.

— Добре. Слушай сега. На Брик Стрийт, на две преки от твоя хотел, има малко кафене. Чакай ме там след час.

— Добре. Страх ме е, Бени.

— Всичко е наред, скъпа. Нямам търпение да те видя.

Когато отиде в кафенето, Бени го нямаше. Остана там цял час, после я обзе страх и се върна тичешком в хотела. Той не се обади, тя така и не мигна.

На сутринта взе вестниците от фоайето и ги прегледа, докато пиеше кафе в ресторанта. Най-накрая, някъде на задните страници на „Дейли Мейл“, видя кратко съобщение, че някой си Бенджамин Арисия, издирван от американските служби, е бил заловен.

Тя си събра багажа и си запази място за полет до Швеция.