Сенки в мрака
- Автор: Хауърд Линда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сенки в мрака». Краткое содержание книги:
— Не смяташ, че ще ти дам време да промениш решението си, нали? — Чувстваше усмивката в гласа му. — Ако ти се иска голяма църковна венчавка, предполагам, че ще мога да поизчакам, ако подготовката й няма да отнеме много време. Лусинда… Е, мисля, че трябва да се оженим най-много до месец.
Очите й плувнаха в сълзи.
— Толкова скоро? Надявах се, че тя… Надявах се, че ще издържи зимата и може би ще види още една пролет.
— Не мисля. Докторът каза, че и сърцето й я изоставя. — Зарови лице в косите й, търсейки утеха. — Тя е упорита като вол — изрече дрезгаво той. — Но вече е готова да си отиде. Вижда се по очите й.
Останаха смълчани за миг, тъгувайки предварително за жената, около която се крепеше цялото семейство. Но Уеб не бе мъж, който може да бъде отклонен за дълго от избрания курс, така че се наведе отново към Роана, поглеждайки я с любопитство.
— Относно венчавката…
— Не искам голяма църковна венчавка — решително отсече тя и потрепери от самата представа. — Ти имаше такава с Джеси, а аз не желая да я повтарям. Толкова нещастна бях в онзи ден.
— Тогава каква венчавка искаш? Можем да я направим тук, в градината или в кънтри клуба, само семейството ли искаш да присъства или да поканим и приятели? Знам, че ти имаш неколцина, а може би и аз все ще успея да събера известен брой.
Заради тази му забележка тя го ощипа силно.
— Знам много добре, че имаш приятели, ако успееш да им простиш и отново ги допуснеш до себе си. Искам да се омъжа в градината. И искам нашите приятели да са тук. Искам Лусинда да ме изведе от къщи, ако може. Освен това една голяма венчавка ще й дойде прекалено много.
Ъгълчетата на устните му се извиха нагоре при всички тези искам. Въпреки уверенията й, че не се интересува от бизнес делата на Дейвънпорт, отдавна подозираше, че Роана ще пъха носа си навсякъде и ще се противопоставя на някои от решенията му. Чакаше нетърпеливо. Мисълта, че ще спорят, му доставяше искрено удоволствие. Роана винаги се бе отличавала с ината си, а и сега бе упорита, въпреки че методите й се бяха променили.
— Ще уточним подробностите — отвърна той. — Ако можем, ще се оженим следващата седмица или най-късно до две седмици, съгласна ли си?
Тя кимна, усмихвайки се леко.
Номер седем, каза си той победоносно. А тази бе напълно открита, естествена, сякаш вече не внимаваше и спокойно показваше радостта си.
Уеб се извърна, протегна ръка към найлоновото пакетче върху нощното шкафче и извади съдържанието му. Отвори кутийката, прочете инструкциите, а после подаде на Роана малката пластмасова пръчица с широк улей отстрани.
— А сега — рече с решителен блясък в зелените си очи — иди да пишнеш върху пръчицата.
Десет минути по-късно почука на вратата на банята.
— Какво правиш? — нетърпеливо попита. — Добре ли си?
— Да — отвърна неясно тя.
Уеб отвори вратата. Роана стоеше гола пред мивката, а лицето й бе безизразно от шока. Пластмасовата пръчица стоеше на ръба на мивката.
Погледна я. Улеят, преди бял, сега бе станал син. Съвсем прост тест: ако цветът се промени, значи резултатът е положителен. Уеб я прегърна и я притегли към успокоителната топлина на тялото си. Беше бременна: Щеше да роди неговото дете.
— Наистина не вярваше, че си бременна, а? — любопитно попита той.
Роана поклати глава, а изражението й все още бе стъписано.
— Ами не се чувствам различно.
— Предполагам, че усещанията ти ще започнат скоро да се променят.
Големите му длани се плъзнаха по плоския й корем и нежно го погалиха. Чувстваше как сърцето му бие силно и учестено. А мъжествеността му се надигна и се притисна към хълбока я.
Той се вълнуваше: Беше възбуден. Роана се слиса от реакцията му. Бе очаквала да чувства само отговорност по отношение на бебето. Не бе помислила, че може да се развълнува от перспективата да стане баща.
— Ти искаш бебето — промълви тя и смайването пролича едновременно в гласа и изражението й. — Ти искаше да съм бременна.
— Дяволски много! — Гласът му бе дрезгав, а ръцете му стегнаха прегръдката около нея. — А ти не го ли искаш?
Ръката й се спусна надолу и се спря над мястото, където растеше детето й, неговото дете. Лъчезарна радост обля лицето й, а погледът й срещна този на Уеб в огледалото.
— О, да — отвърна тихо тя.
Двадесет и първа глава
Корлис се вмъкна в стаята на Роана. Беше сама на горния етаж, тъй като всички останали или бяха тръгнали на работа, или бяха слезли на закуска. Беше се опитала да хапне, но при цепещото я главоболие и разстроен стомах само се бе престорила, че яде. Нуждаеше се от малко кокаин, съвсем малко, колкото да се почувства по-добре, но парите, които бе измъкнала по-рано, вече бяха свършили.